„Вярата е увереното очакване на онова, за което се надяваме, ясното доказателство за действителни неща, които не се виждат.“ (Евреи 11:1, „Превод на новия свят“)

 „А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат.“ (Евреи 11:1, „Ревизирано издание на Библията“, 1938 г.)

 Този стих съдържа най-краткото библейско определение за вяра и показва, че тя не означава просто да вярваш в нещо.

 „Вярата е увереното очакване на онова, за което се надяваме.“ В оригиналния гръцки текст на Евреи 11:1 думата, преведена като „вяра“, носи смисъла на увереност, доверие или твърдо убеждение. Такава вяра не е просто някакво желание или надежда, а „уверено очакване“. Гръцката дума, преведена като „уверено очакване“ a, може да се предаде също като „нотариален акт“, тоест гаранция, която дава увереност на притежателя си.

 „Вярата е ... ясното доказателство за действителни неща, които не се виждат.“ Вярата е следствие от солидни доказателства. Те са толкова убедителни, че човек е сигурен в съществуването на нещо, въпреки че не го вижда.

 Писмото до евреите е написано от апостол Павел до християните през първи век, които живеели във и около Йерусалим. В тази част на писмото апостолът говори за важността на вярата. Например той казва: „Без вяра не е възможно да бъдеш угоден на Бога, защото онзи, който се обръща към него, трябва да вярва, че Бог съществува и че възнаграждава онези, които усърдно го търсят.“ (Евреи 11:6) След определението за вяра в Евреи 11:1 Павел изброява примери на мъже и жени от Библията, които проявили това качество. Той разказва как те изпълнявали Божията воля и така показвали вярата си. (Евреи 11:4-38)