Думата „душа“ в Библията е превод на еврейската дума „нефеш“ и на гръцката дума „психи“. Буквалното значение на еврейската дума е „създание, което диша“, а на гръцката дума — „живо същество“. a Следователно душата е цялото създание, а не нещо, което преживява смъртта на тялото. Обърни внимание как Библията показва, че човешката душа е цялата личност:

•   Относно създаването на първия човек, Адам, в Библията се казва: „Човекът стана жива душа.“ (Битие 2:7, „Ревизирано издание на Библията“, 1938 г. [РИ–1938]) Адам не получил душа, а станал жива душа, или човек.

•   В Библията се казва, че душата може да работи, да иска храна, да се подчинява на закони. (Левит 7:20, „Цариградско издание на Библията“ [ЦИ]; 23:30, „Синодално издание на Библията“ [СИ]; Второзаконие 12:20, РИ–1938; Римляни 13:1, СИ) Тези дейности включват цялата личност.

Безсмъртна ли е душата?

 Не, душата може да умре. Множество библейски стихове показват, че душата е смъртна. Ето някои примери:

•   „Душата, която е съгрешила, тя ще умре.“ (Езекиил 18:4, 20, РИ–1938)

•   В древния Израил наказанието за най–сериозните прегрешения било ‘душата да се изтреби’. (Изход 12:15, 19; Левит 7:20, 21, 27; 19:8, ЦИ) Човекът трябвало да бъде убит. (Изход 31:14, СИ)

•   След като човек умре, във връзка с трупа в някои библейски стихове се използва буквалният израз „мъртва душа“. (Левит 21:11, бел. под линия; Числа 6:6, бел. под линия) Макар че много преводи на Библията използват израза „мъртво тяло“ или „мъртвец“ в оригинала на еврейски се използва думата „нефеш“, или „душа“.

„Душа“ може да означава „живот“

 Понякога Библията използва думата „душа“ като синоним на „живот“. Например в Йов 33:22 се използва еврейската дума за „душа“ (нефеш) в смисъла на живот. По подобен начин в Библията се казва, че душата, или животът, на човек може да бъде в опасност или да бъде изгубена. (Изход 4:19; Съдии 9:17; Филипяни 2:30)

 Подобна употреба на думата „душа“ ни помага да разберем стихове, в които се казва, че душата „излиза“. (Битие 35:18) Тази символична реч показва, че животът на човека приключва. В някои преводи изразът в Битие 35:18 гласи „предаваше душа“. (РИ–1938)

Откъде идва вярването за безсмъртна душа

 Християнските религии, които вярват в безсмъртната душа, са възприели това учение не от Библията, а от древногръцката философия. В „Британска енциклопедия“ се казва: „Споменаването на душата в Библията е свързано с идеята за дъх, без да се прави разлика между безплътната душа и физическото тяло. Християнското учение за разделянето на тяло и душа произлиза от древните гърци.“

 Бог не одобрява сливането на библейските учения с човешки философии, като например вярването в безсмъртна душа. Вместо това в Библията сме предупредени: „Внимавайте да не би някой да ви отвлече като плячка чрез философията и празната измама, основани на човешките обичаи.“ (Колосяни 2:8)