Битката е приключила и в долината Ила настъпва тишина. Докато платнищата на шатрите се поклащат леко от следобедния ветрец, цар Саул свиква мъжете си. Най–големият му син, Йонатан, също е сред тях, а един млад пастир развълнувано разказва историята си. Изпълненият с ентусиазъм младеж е Давид. Саул е целият в слух и попива всяка негова дума. Как ли се чувства Йонатан? През дългите години във войската на Йехова той е печелил много битки. Но днес победата не е негова, а на този младеж. Давид е убил великана Голиат! Завижда ли Йонатан за славата, която получава Давид?

Реакцията на Йонатан може да ни изненада. В Библията четем: „След като Давид свърши да говори със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна както своята душа.“ Йонатан дава на Давид военните си дрехи, включително лъка си. Това е особено ценен подарък, защото Йонатан е опитен стрелец. Нещо повече, те сключват договор, или тържествено обещание, че ще бъдат приятели и ще се подкрепят. (1 Царе 18:1–5)

Така започнало едно от най–забележителните приятелства, споменати в Библията. Приятелството е важно за хората с истинска вяра. Като мъдро избираме приятелите си и самите ние се стремим да сме отзивчиви и лоялни приятели, ще укрепваме вярата си в този лишен от любов свят. (Притчи 27:17) Нека видим какво можем да научим за приятелството от Йонатан.

Как е възможно такова приятелство да се зароди толкова бързо? Отговорът се крие в основата му. Нека помислим върху следното. Йонатан преживявал труден период. Баща му, цар Саул, се бил променил през годините. От смирен, послушен и верен на Бога мъж той станал арогантен и бунтовен цар. (1 Царе 15:17–19, 26)

Промяната в Саул навярно терзаела Йонатан, защото двамата били близки. (1 Царе 20:2) Той вероятно се притеснявал каква беда може да навлече Саул върху народа на Йехова. Можело ли заради непослушанието на царя поданиците му да се отклонят от правия път и да изгубят благоволението на Йехова? Несъмнено всичко това било мъчително за човек със силна вяра като Йонатан.

Тази информация ни помага да разберем защо Йонатан се сприятелил с Давид. Той забелязал голямата му вяра. За разлика от войниците на Саул Давид не изпаднал в ужас при вида на Голиат. Той знаел, че е по–силен от Голиат и всичките му оръжия, защото влиза в битката „с името на Йехова“. (1 Царе 17:45–47)

Преди години Йонатан бил в подобна ситуация и мислел по същия начин. Той бил уверен, че двама мъже — той и оръженосецът му — могат да нападнат и да победят цял отряд воини. Защо? Йонатан казал: „Нищо не може да попречи на Йехова.“ (1 Царе 14:6) Йонатан и Давид имали много общи неща — силна вяра и любов към Йехова. Това била най–добрата основа за приятелството между двамата мъже. Макар че Йонатан бил син на царя и близо 50–годишен, а Давид бил скромен пастир и вероятно още нямал 20 години, тези различия не били пречка. *

Договорът, който сключили, бил истинска защита за приятелството им. В какъв смисъл? Давид знаел, че Йехова възнамерява да го постави за цар на Израил. Дали той премълчал това от Йонатан? Не! Такова добро приятелство се крепи на открито общуване, без тайни и лъжи. Как ли се почувствал Йонатан, когато научил, че Давид ще е следващият цар? Хранел ли надежди, че ще стане цар и ще поправи стореното от баща си? Библията не споменава дали Йонатан се борел с подобни мисли, но ни разкрива онова, което всъщност е от значение — неговата лоялност и вяра. Йонатан можел да види, че духът на Йехова действа върху Давид. (1 Царе 16:1, 11–13) Затова останал верен на обещанието си и продължил да гледа на Давид като на приятел, а не като на враг. Желанието на Йонатан било волята на Йехова да бъде изпълнена.

Това приятелство наистина се оказало благословия. Какво научаваме от вярата на Йонатан? Важно е всеки служител на Бога да цени приятелството. Не е нужно приятелите ни да са на същата възраст или да имат същия произход, а по–скоро да имат истинска вяра и да ни оказват добро влияние. Йонатан и Давид много пъти се укрепвали и насърчавали взаимно. И двамата щели да се нуждаят от това, тъй като приятелството им щяло да бъде подложено на още по–големи изпитания.

Първоначално Саул много обичал Давид и го поставил начело на войската си. Но не след дълго царят станал жертва на врага, който Йонатан успял да надвие, а именно завистта. Давид печелел една след друга битките с филистимците, които били врагове на израилтяните. Така си извоювал почитта на хората. Някои жени в Израил дори пеели: „Саул погуби хиляди свои врагове, а Давид — десетки хиляди.“ На Саул обаче тази песен изобщо не му харесала. В Библията четем: „От този ден нататък Саул гледаше на Давид с подозрение.“ (1 Царе 18:7, 9) Той се страхувал, че Давид ще се опита да му отнеме царството. Колко глупаво от негова страна! Наистина Давид знаел, че ще наследи престола, но никога дори не му хрумнало да измести помазания от Йехова цар, докато все още е на власт.

Саул замислял Давид да бъде убит в битка, но планът му така и не проработил. Давид продължавал да печели битките и уважението на хората. Следващият ход на Саул бил да настрои всичките си служители и най–големия си син срещу Давид и да направят заговор за убийството му. Само колко огорчен трябва да е бил Йонатан от баща си! (1 Царе 18:25–30; 19:1) Йонатан бил лоялен син, но и лоялен приятел. На чия страна щял да застане?

Той казал: „Нека царят не извършва грях против своя служител Давид, защото той не е извършил грях против тебе и онова, което правеше за тебе, беше много добро. Той изложи живота си на опасност и уби филистимеца, като така Йехова донесе голямо спасение на целия Израил. Ти сам видя това и се радваше. Тогава защо да извършиш грях против невинна кръв, като убиеш Давид без причина?“ За момент Саул се вразумил, послушал Йонатан и дори се заклел, че няма да навреди на Давид. Но не удържал на думата си. Давид продължавал да жъне успехи и Саул толкова се изпълнил със завист, че в яростта си хвърлил копие срещу него. (1 Царе 19:4–6, 9, 10) Давид обаче избягал.

Налагало ли ти се е да избираш на кого да си лоялен? Това може да е много мъчително. В подобни ситуации някои може да ти казват, че семейството трябва да е преди всичко. Йонатан обаче знаел как е правилно да постъпи. Как можел да застане на страната на баща си, след като Давид бил лоялен и послушен служител на Йехова? Той позволил лоялността му към Йехова да го ръководи и затова се застъпил за Давид. Макар че бил лоялен първо на Бога, Йонатан проявил лоялност и към баща си, като му дал искрен съвет, вместо да му казва каквото иска да чуе. Всеки от нас ще има полза, ако подражава на лоялността на Йонатан.

Йонатан отново се опитал да помири Саул с Давид, но този път Саул дори не искал да го изслуша. Давид тайно отишъл при Йонатан и му казал, че се страхува за живота си. „Само една крачка ме дели от смъртта!“ — казал той на по–възрастния си приятел. Йонатан обещал да разбере какво смята да направи баща му и да съобщи на Давид. Докато Давид се криел, Йонатан щял да му даде знак с лък и стрели. Единствената молба на Йонатан към Давид била: „Не преставай да проявяваш милост към моето семейство до безпределни времена! И когато Йехова премахне враговете на Давид от лицето на земята, всеки един от тях, нека името на Йонатан не бъде заличено от дома на Давид!“ Давид обещал, че винаги ще се грижи за семейството на Йонатан. (1 Царе 20:3, 13–27)

Йонатан се опитал да говори добре за Давид на баща си, но царят пламнал от гняв. Той нарекъл Йонатан „син на бунтовна робиня“ и казал, че лоялността му към Давид е срам за семейството. Саул искал да накара Йонатан да мисли за личните си интереси, като му казал: „Докато синът на Йесей живее на земята, нито ти ще се утвърдиш, нито твоето царство!“ Но той не се разколебал и продължил да умолява баща си: „Защо трябва да бъде убит? Какво е направил?“ Саул побеснял. Въпреки годините си той все още бил силен воин. Саул хвърлил копие срещу сина си, но колкото и опитен да бил, той пропуснал. Дълбоко наранен и унизен, Йонатан се разгневил и си тръгнал. (1 Царе 20:24–34, бел. под линия)

На сутринта отишъл на полето, близо до мястото, където се криел Давид. Както бил обещал, Йонатан пуснал стрела, за да даде знак на Давид, че Саул все още възнамерява да го убие. След това казал на слугата си да се върне в града. Сега с Давид останали сами и имали възможност да поговорят за кратко. И двамата заплакали. Йонатан с тъга се сбогувал с младия си приятел, който щял да започне един нов живот като беглец. (1 Царе 20:35–42)

Йонатан доказал, че не е егоист, а лоялен приятел. Несъмнено Сатана, врагът на всички верни хора, щял да се радва Йонатан да тръгне по стъпките на баща си и да бъде воден от амбиции за власт и слава. Нека не забравяме, че Сатана обича да се възползва от егоистичните ни склонности. Той пожънал успех с прародителите ни Адам и Ева. (Битие 3:1–6) Но с Йонатан се провалил. Колко ли ядосан бил той! Ще устоиш ли на подобни изкушения? Днес живеем във време, когато егоизмът се е превърнал в епидемия. (2 Тимотей 3:1–5) Ще подражаваме ли на лоялността и себеотрицанието на Йонатан?

Саул бил обсебен от омразата си към Давид. Йонатан гледал безпомощно как обезумелият му баща свиква войската си, за да намери и убие един невинен човек. (1 Царе 24:1, 2, 12–15; 26:20) Щял ли Йонатан да го подкрепи? Интересно е, че никъде в Библията не се споменава да е участвал в тези налудничави походи. Това било немислимо, тъй като бил лоялен на Йехова, на Давид и на договора за приятелство, който сключил.

Чувствата на Йонатан към младия му приятел никога не се променили. След време той намерил начин отново да се срещне с Давид. Това станало в Хореш, което означава „гора“. Хореш се намирал в див планински район вероятно на няколко километра югоизточно от Хеврон. Защо Йонатан рискувал живота си да види този беглец? Според Библията той искал „да укрепи доверието му в Бога“. (1 Царе 23:16) Как го направил?

Йонатан уверил Давид: „Не се бой, защото моят баща Саул няма да те намери!“ Защо Йонатан имал такава увереност? Той искрено вярвал, че намерението на Йехова ще се осъществи. И продължил: „Ти ще бъдеш цар над Израил.“ Пророк Самуил бил предсказал това години по–рано и сега Йонатан напомнил на Давид, че словото на Йехова винаги се изпълнява. А какво очаквал за своето бъдеще? Той казал: „Аз ще бъда вторият след тебе.“ Само колко голямо смирение проявил! Йонатан щял да бъде доволен да следва заповедите на мъж, който бил 30 години по–малък от него, и да бъде негова дясна ръка. Накрая Йонатан казал: „Баща ми Саул също знае това.“ (1 Царе 23:17, 18) Дълбоко в себе си Саул съзнавал, че е невъзможно да победи човека, когото Йехова е избрал за следващ цар.

През годините Давид сигурно често си спомнял с умиление за тази последна среща. За съжаление, желанието на Йонатан да бъде вторият след Давид, не се изпълнило.

Йонатан воювал заедно с баща си срещу филистимците, отявлени врагове на израилтяните. Той можел да участва в тази битка с чиста съвест, защото въпреки грешките на баща си службата му за Йехова била на първо място. Както винаги, Йонатан се сражавал смело и лоялно, но битката не се развила в полза на Израил. Саул стигнал дотам, че да се занимава със спиритизъм, сериозно провинение според Божия закон, затова Йехова оттеглил благословията си от него. Трима от синовете на Саул, сред които и Йонатан, били убити в битката. След като бил ранен, Саул отнел живота си. (1 Царе 28:6–14; 31:2–6)

Давид бил сломен от мъка. Той бил толкова великодушен, че дори скърбял за Саул, който му бил причинил много страдания. Давид написал жалейна песен за Саул и Йонатан. Думите за любимия му приятел и наставник са особено трогателни: „Жалея за тебе, брате мой, Йонатане! Колко мил ми беше ти! Твоята любов към мене превъзхождаше любовта на жените.“ (2 Царе 1:26)

Давид останал верен на обещанието си. След години той се погрижил за сина на Йонатан Мемфивостей, който имал недъг. (2 Царе 9:1–13) Определено Давид научил много от Йонатан за лоялността и за това какво означава да останеш верен на приятеля си дори когато трябва да платиш висока цена. Ще подражаваме ли и ние на примера му? Дали приятелите, които си избираме, са като Йонатан? Можем ли и ние да сме такива приятели за другите? Ако помагаме на приятелите си да укрепват вярата си в Йехова, поставяме лоялността си към Бога преди всичко и сме загрижени повече за интересите на другите, отколкото за своите, ще сме такива приятели, какъвто бил Йонатан, и ще подражаваме на вярата му.