След неколкократните покани от страна на баща ми, реших да присъствам на едно библейско изучаване. Бях впечатлен колко точна е Библията, когато говори по научни въпроси. С времето се убедих, че Библията е Божието Слово и че Свидетелите на Йехова правилно обясняват ученията ѝ и живеят според стандартите ѝ. Покръстих се през 1970 г. в същия ден като баща ми. Майка ми и двете ми сестри се покръстиха няколко години по-късно.

 Изглеждаше, че много от връстниците ми се интересуваха само от забавления. И да си призная, когато бях на 17 години, този начин на живот много ме привличаше. Но когато видях колко радост носеше целодневната служба на Свидетелите, които изучаваха с мене, това ме подтикна и аз да искам да се присъединя към тях. Затова, когато бях на 21 години, станах пионер.

 Пионерската служба ме направи истински щастлив и съжалявах, че не съм започнал по-рано. Особено ми харесваше да проповядвам на пристанището в Гьотеборг, където споделях истината с моряци на товарни кораби, които говореха различни езици.

 През последните 50 години имам уникалната възможност да подкрепям разпространяването на добрата новина на различни езици. Нека ви разкажа как започна всичко.

Работа с MEPS

 За да се издържам финансово, докато бях пионер, работех на непълен работен ден като печатар. По това време в печатарската индустрия настъпваха промени в начина на печатане. Вместо редовете да се нареждат ръчно, текстът и изображенията започнаха да се прехвърлят по фотографски начин. Научих се да използвам най-новото компютърно наборно оборудване за създаване на шаблони за печатарска преса.

 През 1980 г. се ожених за Хелен, редовна пионерка, която също като мене обичаше да се среща с хора от различни части на света и да опознава нови култури. Целта ни беше да посетим Училище Гилеад и да служим като мисионери.

 Но заради опита ми в печатарството, двамата с Хелен бяхме поканени в Бетел в Швеция. Организацията искаше да използва новите печатарски технологии, за да направи печатането по-ефективно. Затова през 1983 г. бяхме изпратени в Бетел в Уолкил (щата Ню Йорк), за да получим обучение за новата Многоезикова електронна фотонаборна система (MEPS) a, която братята разработваха.

 Разбрахме, че MEPS е компютърна система, с помощта на която текстът може да бъде въведен с различни азбуки или символи, към него да бъдат добавени илюстрации и да бъде подготвен за печат. Нашата роля беше да създаваме нови графични знаци с помощта на MEPS и по този начин литературата ни да бъде печатана на повече езици. Сега, десетилетия по-късно, Свидетелите на Йехова издават библейска литература на повече от хиляда езика!

 След време с Хелен получихме назначение в Азия, за да помогнем за добавянето на повече езици към MEPS. Бяхме готови и очаквахме с нетърпение да подкрепим разпространяването на добрата новина на повече езици!

Културен шок

 През 1986 г. с Хелен отидохме в Индия. Когато пристигнахме в Бомбай, сега наречен Мумбай, преживяхме културен шок. Всичко около нас беше непознато и чуждо. Индийската култура изглеждаше коренно различна от шведската. През първата седмица сериозно обмисляхме дали да не се върнем у дома.

 През тези дни обаче и двамата стигнахме до заключението: „Винаги сме искали да сме мисионери. Сега, когато най-накрая получихме назначение в чужбина, как бихме могли да се откажем от него? Трябва да се приспособим към новите обстоятелства!“

 Затова, вместо да избягаме, решихме да научим колкото се може повече за този съвсем различен начин на живот. Така бързо се влюбихме в Индия. Всъщност дори научихме два индийски езика — гуджарати и пенджаби.

Към Мианмар

 През 1988 г. ни изпратиха в Мианмар, която се намира до Китай, Индия и Тайланд. В страната политическата ситуация беше нестабилна и беше обявено военно положение. По това време MEPS не поддържаше езици, които не използваха латиница, а и нямаше друг софтуер, който можеше да свърши работа. Затова първата ни задача беше да помогнем с дизайна на буквите и символите и след това да занесем файловете в Уолкил, за да бъдат включени в MEPS.

 На летището Хелен носеше рисунките на символите в дамската си чанта. Предвид нестабилната политическа обстановка в Мианмар, рискувахме да ни арестуват, ако видеха, че носим литература на този език. Но когато претърсваха Хелен, тя просто си вдигна ръцете нагоре, държейки чантата си, и така никой не я забеляза.

 Така преводачите ни в Мианмар се сдобиха не само със система от писмени знаци, но и с лаптопи и принтери. Освен това получиха и обучение за MEPS. Повечето от преводачите дотогава не бяха виждали компютър, но бяха готови да усвояват нови умения. Скоро вече нямаше да има нужда да разчитат на остарелите печатни преси, на които текстът се набираше ръчно. Това означаваше, че качеството на изданията ни определено щеше да се подобри.

В Непал

 През 1991 г. получихме назначение да помогнем в Непал, страна, разположена по южните склонове на Хималаите. По това време там имаше само един сбор и едва няколко издания на езика непали.

 Не след дълго повече издания бяха преведени и разпространени. Днес в страната има около 3000 Свидетели и над 40 сбора, а през 2022 г. над 7500 души присъстваха на Възпоменанието на Христовата смърт!

Брошура на лаху

 Към средата на 90-те години мисионери в Чианг Май (Тайланд) започнали да проповядват на племената Лаху, живеещи в планинските области край границите на Виетнам, Китай, Лаос, Мианмар и Тайланд. Но тогава нямахме никакви издания на езика лаху.

 Един млад мъж, който изучаваше с мисионерите, преведе брошурата „Ето, правя всичко ново“ от тайски на лаху. След това той и други жители в областта събраха пари и изпратиха писмо до клона с брошурата и парите. В писмото написаха, че искат всички, които говорят лаху да имат възможността да научат истините, които те са научили от тази брошура.

 Няколко години по-късно имахме привилегията да обучим преводачите на лаху да използват MEPS. Един от тези преводачи беше наскоро покръстен брат, който служеше в преводаческия офис в Чианг Май. Много се изненадахме, когато разбрахме, че това беше младият мъж, който беше превел брошурата на лаху!

 През 1995 г. с Хелен се върнахме в Индия, където помагахме на преводачите в клона да използват MEPS, за да вършат работата си. Днес има различни издания на много от езиците, говорени там, които помагат на хората да изучават Библията и да напредват към покръстване.

Удовлетворяващ живот

 От 1999 г. с Хелен служим в клона във Великобритания. Работим с екипа за MEPS програмиране в световната централа. Много се радваме, че в Лондон имаме възможността да проповядваме на гуджарати и пенджаби! Когато на сайта jw.org излезе нов език, търсим възможности да проповядваме на хората в района ни, които го говорят.

 Много съм щастлив, че като по-млад си поставих духовни цели, вместо да следвам начина на живот на връстниците ми. Като гледаме назад, с Хелен не съжаляваме за решението си да започнем целодневна служба. Имахме прекрасната възможност да посетим над 30 държави и лично да видим как добрата новина стига до хора от всеки народ, племе и език! (Откровение 14:6)