Дами била на шест години, когато мозъчна аневризма отнела живота на баща ѝ. Дерик бил на девет, когато баща му починал поради сърдечно заболяване. На седем Джийни загубила майка си, която починала след едногодишна битка с рака на яйчниците. *

Тези трима младежи се сблъскали със смъртта на любим човек твърде рано. Бил ли си в подобна ситуация? Ако е така, тази статия може да ти помогне да се справиш със загубата. * Но нека първо разгледаме някои факти относно скръбта.

Всеки скърби по различен начин. Вероятно ти изразяваш тъгата си различно от другите. В книгата Helping Teens Cope With Death се казва: „Не можеш да преодолееш болката от смъртта, като следваш някакъв модел или набор от правила.“ Важно е да не потискаш ненужно скръбта си. Защо?

Потискането на скръбта може да е опасно. Джийни, спомената в началото, казва: „Смятах, че трябва да съм силна заради сестричката си, затова сдържах емоциите си. Все още съм склонна да потискам болезнените чувства, което е вредно.“

Експертите потвърждават това. В книгата The Grieving Teen се казва: „Не можеш да потискаш чувствата си вечно. Те ще се проявят, когато най–малко очакваш, под формата на емоционални изблици или физически заболявания.“ Потискането на тъгата може да доведе до злоупотреба с алкохол или наркотици в опит да се притъпи болката.

Скръбта може да предизвика объркващи емоции. Някои хора се ядосват на починалия, защото се чувстват „изоставени“. Други обвиняват Бога, че не е предотвратил смъртта му. Мнозина, които скърбят, се измъчват за нещо, което са направили или казали на човека, тъй като вече не могат да се извинят.

Ясно е, че скръбта не е прост процес. Какво може да ти донесе утеха и да ти даде сили да продължиш напред?

Сподели с някого. В труден момент като този може да си склонен да страниш от другите. Но да излееш чувствата си пред близък роднина или приятел, ще ти помогне да овладееш емоциите си и да не позволиш случилото се да те превъзмогне. (Библейски принцип: Притчи 18:24)

Води си дневник. Пиши за починалия си родител. Например кой е най–скъпият ти спомен за него? Какви хубави качества е притежавал и кои от тях искаш да проявяваш?

Ако не престават да те измъчват отрицателни мисли, например за нещо грубо, което си казал на майка си или баща си, преди да почине, опиши как се чувстваш и защо. Можеш да напишеш нещо от рода на: „Чувствам се виновен, защото се скарах с баща си в деня преди смъртта му.“

Помисли също дали е разумно да се обвиняваш. В книгата The Grieving Teen се казва: „Не бива да се чувстваш виновен, тъй като не си знаел, че няма да можеш да се извиниш. Нереалистично е да очакваш, че никога няма да казваш или правиш неща, за които ще е необходимо да се извиняваш.“ (Библейски принцип: Йов 10:1)

Не забравяй здравето си. Наспивай се добре, спортувай и се храни пълноценно. Ако не ти се яде, поне хапвай по нещо здравословно през деня, докато не възвърнеш апетита си. Но не търси утеха в яденето или алкохола. Така само ще влошиш положението.

Моли се на Бога. В Библията пише: „Прехвърли бремето си на Йехова и той ще те подкрепи!“ (Псалм 55:22) Молитвата не е просто емоционален отдушник, а начин да общуваме с Бога, „който ни утешава във всички трудности“. (2 Коринтяни 1:3, 4)

Бог утешава скърбящите и чрез своето Слово, Библията. Защо не изследваш какво казва тя относно състоянието на мъртвите и надеждата за възкресение? * (Библейски принцип: Псалм 94:19)