Съчувствието се определя като „чувство на отзивчивост към скръбта, нещастието на някого“. Това качество позволява на човек да се постави на мястото на другия. Психиатърът Рик Хансън отбелязва, че „съчувствието ни е в кръвта“.

ПОМИСЛИ: Защо сме надарени с това качество, което не е присъщо на никой друг биологичен вид? Библията обяснява, че Бог създал хората по своя образ. (Битие 1:26) Направени сме по Божия образ, в смисъл че можем да отразяваме личността му и следователно да проявяваме в известна степен хубавите му качества. Така че, когато грижовни хора помагат от съчувствие на другите, те подражават на състрадателния си Създател Йехова Бог. (Притчи 14:31)

Бог ни съчувства и не иска да ни вижда да страдаме. В Библията се казва следното за древния израилски народ, който живял в тежко робство в Египет и после 40 усилни години в пустинята: „Всеки път, когато страдаха, и той страдаше заедно с тях.“ (Исаия 63:9) Забележи, че Бог не само знаел за бедите им, но и усещал болката им. Той казал: „Знам как се измъчват.“ (Изход 3:7) „Този, който ви докосва — заявява Бог, — докосва зеницата на окото ми.“ (Захария 2:8) Когато другите ни нараняват, и на него му е болно.

Библията ни уверява, че дори да се осъждаме и да се смятаме за недостойни за Божието състрадание, „Бог превъзхожда сърцата ни и знае всичко“. (1 Йоан 3:19, 20) Той ни познава по–добре от нас самите. Познава обстоятелствата ни, мислите ни и чувствата ни и ни разбира.

 Писанието ни уверява:

• „Когато призовеш Йехова, той ще ти отговори. Когато викаш за помощ, той ще ти каже: ‘Ето ме!’“ (ИСАИЯ 58:9)

• „Добре знам какви са намеренията ми към вас — казва Йехова, — намерения за мир, а не за бедствие, да ви дам бъдеще и надежда. Вие ще ме призовавате, ще идвате при мене и ще ми се молите, а аз ще ви слушам.“ (ЙЕРЕМИЯ 29:11, 12)

• „Събери сълзите ми в своя мях! Нима те не са записани в книгата ти?“ (ПСАЛМ 56:8)

Може ли мисълта, че Бог ни съчувства, да ни помогне в трудности? Да разгледаме примера на Мария.

„Когато изпитах огромната болка да загубя 18–годишния си син след двугодишна борба с рака, мислех, че животът е тежък и несправедлив. Ядосвах се на Йехова, че не се намеси да го излекува.

Шест години по–късно споделих с една любяща и състрадателна приятелка от сбора, че според мене Йехова не ме обича. След като часове наред ме слуша, без да ме прекъсва, тя цитира стихове, които ме трогнаха — 1 Йоан 3:19, 20. Там се казва: ‘Бог превъзхожда сърцата ни и знае всичко.’ Тя ми обясни, че Йехова разбира терзанията ни.

Въпреки това ми беше трудно да се отърся от гнева. После прочетох Псалм 94:19, където пише: ‘Когато ме обзеха тревожни мисли, твоята утеха милваше душата ми.’ Сякаш тези думи бяха написани точно за мене! Започнах да изпитвам голямо облекчение да говоря с Йехова за болката си, знаейки, че той ме чува и разбира.“

Колко е утешително да знаем, че Бог ни разбира и ни съчувства! Но защо тогава има толкова страдания? Наказва ли ни Бог за някакви грехове? Ще предприеме ли нещо да премахне страданията? Тези въпроси ще бъдат обсъдени в следващите статии.