От разказа за сътворението в библейската книга Битие научаваме, че Бог казал на първия човек Адам: „Можеш да ядеш до насита от всяко дърво в градината. Но от дървото на познанието за доброто и злото да не ядеш, защото в деня, в който ядеш от него, непременно ще умреш.“ (Битие 2:16, 17) Тези стихове ясно показват, че ако бил послушал Божията заповед, Адам нямало да умре, а щял да продължи да живее в Едемската градина.

За съжаление, вместо да е послушен и да живее вечно, Адам решил да пренебрегне Божията заповед и ял от забранения плод, който Ева му предложила. (Битие 3:1–6) Днес все още изпитваме последствията от неговата постъпка. Апостол Павел описва това по следния начин: „Затова както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха — смъртта, и по този начин смъртта се разпростря върху всички хора, защото всички съгрешиха.“ (Римляни 5:12) Този „човек“, разбира се, бил Адам. Но какъв бил грехът и защо довел до смърт?

Грехът бил онова, което Адам направил — той умишлено нарушил Божията заповед. (1 Йоан 3:4) А наказанието за греха било смърт, както Бог предупредил. Ако били послушни на Божията заповед, Адам и неговите потомци щели да останат безгрешни и никога нямало да умрат. Бог не създал хората да умират, а да живеят, и то вечно.

 Несъмнено смъртта „се разпростряла“ върху всички хора, както казва Библията. Но дали част от нас продължава да живее, след като умрем? Мнозина смятат, че душата на човек е безсмъртна. Това обаче би означавало, че Бог излъгал Адам. Защо? Защото ако част от нас продължава да живее в друга област, тогава смъртта не би била наказание за греха, както бил казал Бог. В Библията пише, че е „невъзможно за Бога да лъже“. (Евреи 6:18) Всъщност Сатана бил този, който излъгал Ева, като ѝ казал: „Изобщо няма да умрете!“ (Битие 3:4)

Тогава, ако учението за безсмъртието на душата е основано на лъжа, какво става с нас, когато умрем?

В библейския разказ за сътворението се казва: „Йехова Бог направи човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му дъха на живота, и човекът стана жива душа.“ Изразът „жива душа“ е превод на еврейската дума „нѐфеш“, която буквално означава „дишащо създание“. (Битие 2:7, бел. под линия)

Така Библията показва, че хората не са създадени със безсмъртна душа, а по–скоро, че човек е „жива душа“. Поради тази причина никъде в Библията няма да намерим израза „безсмъртна душа“.

Щом Библията не подкрепя идеята за безсмъртието на душата, защо толкова много религии учат обратното? За да намерим отговор на въпроса, трябва да се върнем в древен Египет.

Херодот, гръцки историк от V век пр.н.е., казал, че египтяните били „първите, които защитавали безсмъртието на душата“.  Вавилонците, друг народ от древността, също поддържали идеята, че има безсмъртна душа. След време, когато Александър Велики завладял Близкия изток през 332 г. пр.н.е., гръцките философи популяризирали учението и скоро то се разпространило из цялата Гръцка империя.

Две известни юдейски секти през I век, есеите и фарисеите, поучавали, че душата преживява смъртта на тялото. В „Юдейска енциклопедия“ се казва: „Вярването в безсмъртието на душата се разпространило сред юдеите поради влиянието на гръцките идеи и най–вече философията на Платон.“ Юдейският историк от I век Йосиф Флавий приписал това учение не на Свещеното писание, а на „вярванията на гърците“, които според него били сбирка с разкази от тяхната митология.

С разпространението на гръцката култура т.нар. християни също възприели това езическо учение. Според историка Йона Лендъринг „хипотезата на Платон, че душата ни първо е била на по–добро място, а сега живее в по–нисш свят, направила по–лесно съчетаването на философията на Платон с християнството“. Така езическата доктрина за безсмъртието на душата била приета от „християнската“ църква и станала нейно основно учение.

През I век апостол Павел отправил следното предупреждение: „Вдъхновеното изказване ясно  посочва, че в по–късните времена някои ще отпаднат от вярата, като ще обръщат внимание на заблуждаващи вдъхновени изказвания и на демонични учения.“ (1 Тимотей 4:1) Колко верни се оказали думите му! Доктрината за безсмъртието на душата е само един пример за „демонични учения“. Библията не подкрепя тази доктрина, произлизаща от древни езически религии и философии.

Колко хубави са думите на Исус: „Ще знаете истината и истината ще ви освободи.“ (Йоан 8:32) Като придобиваме точно познание за библейската истина, ние се освобождаваме от позорящите Бога учения и обичаи, поддържани от толкова много религии по света. Освен това истината от Божието Слово ни освобождава от оковите на ритуалите и суеверията, свързани със смъртта. (Виж блока „ Къде се намират мъртвите?“.)

Нашият Създател нямал за цел да живеем само 70–80 години на земята и след това да прекараме вечността в друга област. Първоначалното му намерение било хората да живеят завинаги на земята като негови послушни деца. Чудесното намерение на Бога е израз на любовта му към човечеството и то няма да бъде осуетено. (Малахия 3:6) Можем да сме уверени в това, тъй като един вдъхновен от Бога псалмист записал: „Праведните ще наследят земята и ще живеят вечно на нея.“ (Псалм 37:29)