ЕДНА неделна сутрин през 20–те години на XVI век жителите на малкия град Мо близо до Париж не можели да повярват какво били чули в църквата — било им четено от евангелията на майчиния им френски език, а не на латински!

Библейският преводач зад тази инициатива бил Жак Льофевр д’Етапл (на латински Якобус Фабер Стапуленсис), който след време писал на близък приятел: „Не можеш да си представиш с какъв плам Бог подбужда умовете на обикновените [хора] на някои места да приемат неговото Слово.“

По онова време католическата църква и теолозите в Париж били против употребата на преводи на Библията на езиците на обикновените хора. Какво тогава подтикнало Льофевр да преведе Библията на френски? И как успял да помогне на обикновени хора да разбират Божието Слово?

Преди да стане преводач на Библията, Льофевр се бил отдал на това да възстанови първоначалното значение на класически философски и теологични трудове. Той забелязал, че през вековете много от древните текстове били изопачени поради подвеждащи преводи и грешки. В своето търсене на истинското значение на древните писания той започнал старателно да изучава латинската „Вулгата“ — преводa на Библията, официално приет от католическата църква.

В искреното си изследване на Библията Льофевр стигнал до заключението, че „единствено изучаването на божествената истина носи ... най–голямо щастие“. Затова престанал да се занимава с философия и изцяло се посветил на превеждането на Библията.

През 1509 г. Льофевр издал труд, в който сравнявал пет различни латински превода на книгата Псалми *, сред които била и собствената му ревизия на превода „Вулгата“. За разлика от теолозите по негово време той се стремял да предаде по естествен начин библейските пасажи. Неговият метод за превеждане на Библията оказал силно влияние върху други библейски учени и реформатори. (Виж блока „ Как Мартин Лутер бил повлиян от Льофевр?“.)

Възпитан като католик, Льофевр бил убеден, че реформация на църквата е възможна единствено ако обикновените хора бъдат учени на Библията. Но как такива хора можели да се възползват от Свещеното Писание във време, когато то било на разположение предимно на латински?

Поради силната си любов към Божието Слово Льофевр бил решен то да бъде достъпно за  колкото е възможно повече хора. За тази цел през юни 1523 г. той издал френски превод на евангелията в два тома с джобен размер. Малкият формат, който струвал наполовина на едно стандартно издание, позволявал на хората със скромни възможности да се сдобият с Библия.

Обикновените хора веднага реагирали с ентусиазъм. Мъже и жени проявили такова голямо желание да четат Исусовите думи на майчиния си език, че първите 1200 отпечатани екземпляра били продадени едва за няколко месеца.

Във въведението към евангелията Льофевр обяснил, че ги е превел на френски, за да бъдат „обикновените членове“ на църквата „също толкова убедени в евангелската истина, колкото онези, които я четат на латински“. Но защо Льофевр имал такова силно желание да помогне на обикновените хора да се върнат към онова, което учи Библията?

Той добре знаел, че човешките учения и философии били оказали покваряващо влияние върху католическата църква. (Марко 7:7; Колосяни 2:8) Льофевр бил убеден, че е дошло времето евангелията да се „известяват по чист начин по света, за да не бъдат вече заблуждавани хората от чужди човешки учения“.

Той искал и да изобличи фалшивите аргументи на онези, които били против превеждането на Библията на френски. Льофевр разкрил лицемерието им с думите: „Как биха могли да учат [хората] да спазват всичко, което е наредил Христос, щом нямат никакво  желание обикновените хора да разбират и четат Евангелието на Бога на собствения си език?“ (Римляни 10:14)

Не е чудно, че не след дълго теолозите в Парижкия университет, Сорбоната, се опитали да накарат Льофевр да замълчи. През август 1523 г. те се изказали против преводи на Библията и коментари върху нея на френски, като ги нарекли „вредни за църквата“. Ако френският крал Франсоа I не се бил намесил, Льофевр щял да бъде обявен за еретик.

Льофевр не позволил разгорещените дебати върху трудовете му да го отклонят от превеждането на Библията. През 1524 г., след като завършил превода си на Гръцките писания (т.нар. Нов завет), той издал превод на книгата Псалми на френски, за да могат вярващите да се молят „с повече вяра и чувство“.

Теолозите в Сорбоната веднага направили задълбочен анализ на преводите на Льофевр. Те бързо издали заповед преводът му на Гръцките писания да бъде изгорен публично и заклеймили някои от другите му трудове, тъй като според тях „подкрепяли Лутеровата ерес“. Когато теолозите го привикали да обясни възгледите си, Льофевр решил да запази „мълчание“ и избягал в Страсбург. Там продължил тайно да превежда Библията. Макар че според някои действията му разкривали липса на смелост, той вярвал, че това бил най–добрият начин да отговори на онези, които не ценели скъпоценните „бисери“ на библейската истина. (Матей 7:6)

Почти година след бягството на Льофевр крал Франсоа I го назначил за възпитател на четиригодишния си син Шарл. Тази задача му предоставила много време да завърши превода си на Библията. През 1530 г. преводът му на цялата Библия бил отпечатан извън Франция, в Антверпен, с одобрението на император Карл V. *

През живота си Льофевр се надявал, че църквата ще изостави човешките традиции и ще се върне към чистото познание от Библията. Той силно вярвал „в правото, даже в дълга на всеки християнин лично да чете Библията и да се учи от нея“. Затова положил толкова много усилия тя да е достъпна за всички. Макар че желанието му църквата да се реформира не се осъществило, Льофевр несъмнено оставил след себе си наследство — той помогнал на обикновените хора да опознаят Божието Слово.