Посланието, което Исус известявал, било мирно. Веднъж обаче той казал на апостолите си: „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята, не дойдох да донеса мир, а меч. Защото дойдох, за да разделя син от баща, дъщеря от майка и снаха от свекърва.“ (Мат. 10:34, 35) Какво имал предвид?

Исус не искал да разделя семействата, но знаел, че ученията му могат да предизвикат такова разделение. Затова желаещите да станат негови ученици и да се покръстят, трябвало да са наясно с последствията от решението си. Ако невярващият им брачен партньор или друг член на семейството започнели да им се противопоставят, можело да им е трудно да се придържат към Христовите учения.

Библията насърчава християните „да бъдат в мир с всички хора“. (Рим. 12:18) В някои семейства обаче Исусовите учения се превръщат в „меч“. Това става, когато един член на семейството ги приеме, а другите ги отхвърлят и са настроени против тях. По този начин те се превръщат във „врагове“ на онзи, който е приел истината. (Мат. 10:36)

Учениците на Христос, живеещи в разделен по вяра дом, понякога изпадат в ситуации, които поставят на изпитание привързаността им към Йехова и Исус. Например техните роднини може да им оказват натиск да празнуват някакъв религиозен празник. Поставени в такова положение, кого ще изберат? Исус казал: „Който е по-привързан към баща си или към майка си, отколкото към мене, не е достоен за мене.“ (Мат. 10:37) Разбира се, Исус нямал предвид, че за да сме достойни за него, трябва да обичаме по-малко родителите си. Той по-скоро наблегнал на това, че трябва да поставяме нещата на правилното им място. Ако членовете на семейството ни, които не споделят нашата вяра, се противопоставят на поклонението ни към Йехова, ние ще продължим да ги обичаме, но любовта ни към Бога е преди всичко.

Противопоставянето от семейството наистина може да е много болезнено. И все пак учениците на Исус помнят неговите думи: „Който не приеме своя мъченически стълб и не ме следва, не е достоен за мене.“ (Мат. 10:38) С други думи, за тях това противопоставяне е част от страданията, които Христовите ученици трябва да са готови да издържат. В същото време те се надяват, че доброто им поведение ще промени мнението на роднините им и ще ги подтикне да се заинтересуват от библейското послание. (1 Пет. 3:1, 2)