ЗА ЕВРЕИТЕ в Обетованата земя годината започвала с оранта и сеитбата, които според съвременния календар се падат през септември-октомври.

Една година по лунния календар, състоящ се от 12 месеца от по 29 или 30 дни, е по-къса от годината по слънчевия календар. Използвали са се различни методи за изравняване на двата календара. Един от тях е да се добавят дни или от време на време цял месец, например преди началото на следващата година. По този начин календарът съвпадал със сезоните за сеитба и жетва.

По времето на Моисей обаче Бог казал на народа си, че религиозният календар трябва да започва на пролет, с месец авив (или нисан). (Из. 12:2; 13:4) През този месец се чествал празник, свързан с жетвата на ечемика. (Из. 23:15, 16)

„Правилото, според което се решавало дали да се добави допълнителен месец, било много просто — казва ученият Емил Шюрер в книгата си „Историята на юдейския народ по времето на Исус Христос“ (175 г. пр.Хр.-135 г. сл.Хр.). — Празникът Пасха, който се чествал при пълнолуние през месец нисан (14 нисан), трябвало винаги да се пада след пролетното равноденствие ... Затова, ако към края на годината се забележело, че Пасхата ще се падне преди пролетното равноденствие, преди нисан бил добавян [13-и] месец.“

Свидетелите на Йехова вземат предвид това правило, когато определят датата на Вечерята на Господаря, която се пада на пролет и отговаря на 14 нисан от еврейския календар. Сборовете по света биват предварително информирани за тази дата. *

Как обаче евреите разбирали кога свършва един месец и започва друг? Днес е достатъчно просто да погледнем печатен календар или приложение на електронното си устройство, но в библейски времена не било толкова лесно.

По времето на Потопа месеците били от по 30 дни. (Бит. 7:11, 24; 8:3, 4) По-късно месеците от еврейския календар не били строго фиксирани. Те започвали с появата на новия лунен сърп, което ставало 29 или 30 дни след началото на предишния месец.

Веднъж, когато говорили за нов месец, Давид и Йонатан казали: „Утре е новолуние.“ (1 Царе 20:5, 18) Изглежда, че до XI в. пр.н.е. месеците вече били предварително изчислявани. Как обаче един обикновен израилтянин можел да разбере кога започва нов месец? Мишна, сборник с юдейски устни закони и традиции, хвърля известна светлина. Според него във времето след изгнанието във Вавилон роля в това играел Синедрионът (юдейският върховен съд). През седемте месеца, в които имало празници, съдът се събирал на 30-ия ден от месеца и определял кога да започне следващият. Въз основа на какво?

На високи места около Йерусалим били поставяни мъже на пост, които наблюдавали небето за появата на новия лунен сърп и бързо уведомявали Синедриона. Когато сметнел, че има достатъчно свидетелства за наличието на новолуние, съдът обявявал началото на следващия месец. Какво се правело, в случай че имало мъгла или облаци, които пречели на мъжете на пост да видят новата луна? Тогава текущият  месец бил обявяван за 30-дневен и новият месец можело да започне.

Според Мишна решението на Синедриона било обявявано, като бил запалван огън първо на Маслиновата планина близо до Йерусалим, а после и на други високи места из Израил. В по-късен период били изпращани вестоносци. Така юдеите в Йерусалим, цял Израил и на други места разбирали, че е започнал нов месец, и можели да честват празниците по едно и също време.

Таблицата по-долу може да ти помогне да разбереш връзката между еврейските месеци, празници и сезони.