Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Дали Бог одобрява войните?

Дали Бог одобрява войните?

Гледната точка на Библията

Дали Бог одобрява войните?

КОЛКО често владетели, генерали и дори свещеници са обявявали или подкрепяли война в името на Бога! През 1095 г. с благословията на папа Урбан II започнал Първият кръстоносен поход, за да бъде върнат „Светият град“ Йерусалим на християнския свят. Но преди да достигнат целта си, една група кръстоносци били убити от турците, чиято ревност за Аллах наподобявала вярата на кръстоносците в троицата.

През август 1914 г., по време на Първата световна война, един млад германец писал от лагера си: „Ако има справедливост и Бог ръководи събитията в историята, а в това съм напълно убеден, тогава победата трябва да бъде наша.“ През същия месец цар Николай II повел руската армия срещу Германия, като съобщил: „Сърдечно поздравявам безстрашните си войници и знаменитите си съюзници. Бог е с нас!“

Така окуражени, милиони войници отишли на фронта, като изцяло вярвали, че Бог е на тяхна страна. Много хора са на мнение, че Бог позволява подобни войни в името на свободата, и като доказателство дават за пример войните, записани в Еврейските писания (обикновено наричани Стар завет). Но дали правилно тълкуват божието Слово?

Войните, водени от древния Израил

Йехова Бог заповядал на Израил да се сражава, за да изчисти Обетованата земя от покварените ханаанци. (Левит 18:1, 24–28; Второзаконие 20:16–18) Точно както Бог наказал злосторниците в дните на Ной с потоп и в случая на Содом и Гомор с огън, така той използвал народа на Израил като средство, за да унищожи ханаанците. — Битие 6:12, 17; 19:13, 24, 25.

Според Библията Израил воювал с другите по заповед на Бога, обикновено за да отблъсне неоснователна вражеска заплаха. Когато народът се подчинявал на Йехова, тогава побеждавал във войните. (Изход 34:24; 2 Царе 5:17–25) Но обикновено връхлитало бедствие, когато Израил дръзвал да води битки в противоречие със съвета на Бога. Да разгледаме случилото се с цар Йеровоам. Като пренебрегнал директното пророческо предупреждение, той въвлякъл своята огромна армия в гражданска война против Юда. Когато накрая битката приключила, 500 000 от войниците на Йеровоам били мъртви. (2 Летописи 13:12–18) Дори верният цар Йосия се включил веднъж в битка, която не била негова. Прибързаното решение му струвало живота. — 2 Летописи 35:20–24.

Какво показват тези събития? Това, че в древен Израил Бог вземал решението дали да се воюва. (Второзаконие 32:35, 43) Той нареждал на народа си да воюва за конкретни цели, които обаче отдавна били постигнати. Освен това Йехова предсказал, че тези, които му служат „в последните дни“, ще „прековат мечовете си на орала ... и няма вече да се учат на война“. (Исаия 2:2–4, СИ) Ясно е, че библейските войни не оправдават съвременните конфликти, нито един от които не е воден с божието ръководство или заповед.

Резултатът от учението на Христос

Докато бил на земята, Исус показал как омразата може да бъде заменена от неегоистичната любов, като заповядал: „Да се любите един друг, както Аз ви възлюбих.“ (Йоан 15:12) Той казал също: „Блажени миротворците.“ (Матей 5:9) Тук гръцката дума „миротворец“ означава повече от това да се радваме на състояние на спокойствие. Всъщност тя включва да култивираме мир, активно да работим, за да подпомагаме доброжелателството.

Когато Исус бил арестуван, апостол Петър се опитал да го защити с помощта на оръжие. Но синът на Бога го порицал: „Върни меча си на мястото му, защото всички, които хващат меч, от меч ще загинат.“ (Матей 26:52, Ве) Как християните от първи век приложили тези думи? Обърни внимание на следните изказвания.

„Внимателният преглед на цялата достъпна информация [показва], че до времето на Марк Аврелий [121–180 г.] нито един християнин не станал войник и нито един войник, станал християнин, не оставал на военна служба.“ — „Възникването на християнството“.

„Поведението на [първите] християни било коренно различно от това на римляните. ... Тъй като Христос учел на мир, те отказвали да станат войници.“ — „Нашият свят през вековете“.

Понеже учениците на Исус отказвали да служат в легионите на империята, римляните убили много от тях. Защо християните се придържали към такава неодобрена от обществото позиция? Защото Исус ги учел да бъдат миротворци.

Съвременните войни

Представи си колко ужасно би било, ако последователите на Христос се опитват да се убият един друг, служейки в армии, които воюват помежду си. Подобен развой на нещата би бил в контраст с християнските принципи. Но тези, които се подчиняват на Бога на Библията, не биха наранили никого, дори и враговете a си. — Матей 5:43–45.

Ясно е, че Бог не благославя съвременните войни между хората. Със своето мирно поведение истинските християни подкрепят мира, който ще бъде установен по целия свят от божието Царство.

[Бележки под линия]

a Библията говори за „Армагедон“, наречен също „войната във великия ден на всемогъщия Бог“. Тази война няма връзка с човешките войни, а се отнася до избирателното божие унищожение на злосторниците. Ето защо войната Армагедон не може да бъде използвана като оправдание за съвременните човешки конфликти или като предположение, че Бог ги одобрява. — Откровение 16:14, 16; 21:8.

[Снимка на страница 29]

Испанският генерал Франсиско Франко с няколко католически свещеници

[Източник]

U.S. National Archives photo

[Снимка на страница 29]

Гръцки православни свещеници благославят войници, преди да заминат за Косово, 11 юни 1999 г.

[Източник]

AP Photo/Giorgos Nissiotis