Гледната точка на Библията

Дали животът ти е предопределен?

Една сутрин двама мъже отивали на работа със своя камион и решили да минат напряко по улицата, на която преди живеел единият от тях. Там видели от прозорците на една къща да излизат пламъци. Те слезли от камиона и използвали стълбата, която носели със себе си, за да спасят майка и петте ѝ деца. „Може би това било съдба“ — бил коментарът на един вестник относно случилото се.

МНОГО хора смятат, че онова, което им се случва, било то добро, или лошо, е предначертано от някаква по–висша сила. Например реформаторът Жан Калвин, който живял през XVI век, писал: „Дефинираме предопределението като извечния замисъл на Бога, според който той определил какво иска да прави с всеки човек. Защото не ги е създал всички в еднакво състояние, но предопределя някои за вечен живот, а други — за вечно осъждане.“

Наистина ли Бог е отредил предварително как ще постъпваме и каква ще бъде крайната ни участ? Какво учи Библията?

Логично ли е да съществува предопределение?

Хората, които вярват в предопределението, в общи линии разсъждават така: Бог е всезнаещ. Той знае всичко, дори онова, което ще се случи в бъдеще. Той знае как ще живее всеки от нас, както и точно кога и как ще умре. Така че, според този възглед, когато човек трябва да вземе решение, не може да постъпи по друг начин освен да направи онова, което Бог е предвидил и е предопределил. В противен случай Бог не би знаел всичко. Логично ли ти звучи тази линия на разсъждение? Нека да видим какво би означавало това.

 Ако някаква висша сила вече е предопределила бъдещето ти, би било безсмислено да се грижиш за себе си. Независимо дали пушиш, или не, това не би повлияло на твоето здраве или на здравето на децата ти. Слагането на предпазен колан в автомобила не би било от значение за безопасността ти. Но е погрешно да мислим така. Статистиката сочи, че при хората, които вземат предпазни мерки, смъртните случаи са по–малко. Небрежността може да доведе до трагични последствия.

Да разгледаме друга линия на разсъждение. Ако Бог избира да знае всичко предварително, тогава би знаел, че Адам и Ева няма да му се подчинят, още преди да ги създаде. Но дали, когато наредил на Адам да не яде от „дървото за познаване [на] доброто и злото“, за да не умре, Бог вече знаел, че той ще престъпи тази заповед? (Битие 2:16, 17) Дали, когато казал на първата двойка ‘да се плоди и да се размножава, да напълни земята и да я обладае, да владее над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята’, Бог знаел, че чудесната ѝ перспектива да живее в земен рай е обречена на неуспех? Разбира се, че не. (Битие 1:28)

Ако Бог наистина знае предварително всички наши решения, това би означавало, че той е отговорен за всичко, което се случва, включително и за войните, несправедливостта и страданията. Възможно ли е това? Можем да намерим ясен отговор на този въпрос, като видим какво казва Бог за себе си.

„Изберете“

В Библията пише, че „Бог е любов“ и че той „обича правосъдие“. Бог винаги е призовавал служителите си: „Мразете злото, обичайте доброто.“ (1 Йоан 4:8; Псалм 37:28; Амос 5:15) Много пъти той е насърчавал верните си поклонници да изберат добродетелна линия на поведение. Например, когато сключил договор с древните израилтяни, Йехова им казал чрез Моисей: „Днес викам небето и земята за свидетели против вас, че положих пред вас живота и смъртта, благословението и проклетията; затова, изберете живота, за да живееш, ти и потомството ти.“ (Второзаконие 30:19) Дали Бог определил предварително какво щели да изберат отделните хора? Очевидно не.

Исус Навиев, който бил водач на Божия народ в древността, подканил сънародниците си: „Изберете днес кому искате да служите. ... Аз и моят дом ще служим Господу.“ (Исус Навиев 24:15) Подобно на това Божият пророк Йеремия казал: „Послушай, моля, Господния глас относно това, което ти говоря; така ще ти бъде добре, и животът ти ще се опази.“ (Йеремия 38:20) Нима един справедлив и любещ Бог би насърчавал служителите си да постъпват правилно, като се надяват да бъдат възнаградени, ако предварително знае, че са обречени на провал? Не, разбира се. Подобно нещо би било проява на лицемерие.

Така че, когато ти се случват добри или лоши неща, причината за това не е, че те са неизбежни. Често ‘непредвидените случайности’ в живота са просто резултат от чужди решения, било то разумни, или неразумни. (Еклисиаст 9:11, НС) Бъдещето ти съвсем не е предначертано, а твоите решения определят какво те очаква във вечността.

КАКВО МИСЛИШ?

◼ Дали Бог е решил предварително, че Адам и Ева ще съгрешат? (Битие 1:28; 2:16, 17)

◼ Кои качества на Бога изключват предопределението? (Псалм 37:28; 1 Йоан 4:8)

◼ Каква отговорност имаш? (Исус Навиев 24:15)

[Текст в блока на страница 13]

Статистиката сочи, че при хората, които вземат предпазни мерки, смъртните случаи са по–малко