Защо се отказах от обещаваща кариера

Разказано от Марта Тереса Маркес

ВИНАГИ съм обичала да пея и като дете дори пеех заедно с радиото. Не съм ходила на училище, а само на детска градина, но по–късно вземах уроци по пеене в град Мексико при музикалния директор на националния симфоничен оркестър.

През 1969 г., когато бях на 24 години, една приятелка, която беше танцьорка, ме покани да се явя на прослушване в престижния по онова време бар–ресторант „Ла Рампа Асул“. Изпях известната песен „Кукурукуку палома“ на мексиканския композитор Томас Мендес и публиката я хареса. Това беше началото на професионалната ми кариера. Бях солова изпълнителка и използвах псевдонима Ромелия Ромел.

Работех с Томас Мендес, както и с други талантливи мексикански писатели на песни и певци, включително с Куко Санчес и Хуан Габриел. Беше вълнуващо да виждам името си по светлинни табла и във вестници и списания. Пеех в нощни клубове, по радиото и по турнета в Мексико и Белиз. Работех и с прочутата мексиканска комедиантка Леонорилда Очоа, когато телевизионното ѝ предаване беше сравнително ново в Мексико.

След време станах известна и печелех много пари, така че можех да си позволя всякакви луксозни неща, като например бижута, палта от норка и скъп апартамент. Изглеждаше, че имам всичко, но бях нещастна. Изпитвах празнота. Макар че бях възпитана като католичка, ме беше срам да ходя на църква. Чувствах се прекалено омърсена поради неморалния начин на живот, който водех.

Как обикнах Йехова

Докато репетирах за първия си албум, споделих чувствата си с една приятелка на име Лорена Уонг, която пееше песни в стил ранчера. Казах ѝ, че искам да стана монахиня и да помагам на бедните. Тя възкликна: „Монахиня? Ти си луда!“

След това ме попита: „А знаеш ли името на Бога?“

„Исус Христос“ — отговорих аз.

„Не, името му е Йехова — каза тя. — Исус е неговият Син.“

„Йехова ли?“ — попитах аз. Това име ми беше напълно непознато. Лорена ми даде една Библия и ми обеща да каже на своя учител, който беше Свидетел на Йехова, да ме посети. *

Всеки път когато видех Лорена, я питах: „Кога ще изпратиш своя учител?“ Изпитвах духовен глад.

Междувременно започнах да чета Библията сама и видях, че името на Бога наистина  е Йехова. (Псалм 83:18) Бях изненадана. Случайно попаднах и на Десетте Божи заповеди, една от които направо ме порази. Това е заповедта: „Не прелюбодействай!“ (Изход 20:14) По онова време живеех с един женен мъж, бащата на осеммесечното ни момченце. То беше второто ми дете, тъй като вече имах един син от друг мъж, за когото също не бях омъжена.

Един ден, докато репетирах една песен, някой почука на вратата. Беше учителят на Лорена — Маурисио Линарес и неговата съпруга. Те ми показаха какво е Божието намерение за хората и ми оставиха книгата „Истината, която води към вечен живот“. * Прочетох я цялата само за една нощ, въпреки че някои думи ме затрудняваха. Именно тогава обикнах Йехова.

Промени в начина ми на живот

Докато Свидетелите ми помагаха да изучавам Библията и да подобрявам уменията си за четене, осъзнах, че трябва да направя промени в живота си, за да съм угодна на Йехова. Освободих се от религиозните изображения, медальоните и талисманите, които имах, макар че бяха направени от злато.

Особено трудно ми беше да откажа цигарите и прекомерното пиене. Когато минех покрай магазин за алкохол, изпитвах силно желание да пия. Трябваше да прекратя общуването с всичките си приятели, понеже те ме канеха на пищни вечери в луксозни ресторанти. Знаех, че това неизбежно ще доведе до злоупотреба с алкохол.

Също така ми беше трудно да спра да ходя на приемите на богатите и известните. Когато ме поканиха на рождения ден на един виден кубински боксьор, се помолих на Бога: „Само този път, Йехова. Повече никога няма да ходя на подобни събирания или да върша дела, които не одобряваш.“ И след това наистина спазих обещанието си.

Прекратих връзката си с бащата на втория ми син. Направих това въпреки богатството му и всичко, което обеща да ми даде, ако остана с него. Никак не ми беше лесно да го напусна, тъй като го обичах, и той го знаеше. Той арогантно ми казваше: „Аз съм твоят Бог! Аз съм твоят Христос!“

„Преди може и да си бил — отговорих аз, — но сега Йехова е моят Бог.“ Той ме заплаши, че ще вземе сина ни и ще ме нарани физически.

По онова време някои хора смятаха, че пеенето е просто професия като всяка друга, че мога едновременно да бъда и Свидетелка, и да пея. Но други ми казаха: „Не очаквай да бъдеш предпазена от пушенето, пиенето и неморалните предложения на твоите почитатели.“ Разбрах колко разумно беше това напомняне.

Когато бях известна певица, хората ми правеха разни предложения срещу заплащане. Бях решена повече да не се излагам на подобни изкушения. Затова през 1975 г. прекратих договора си за турне в Китай и шест месеца по–късно бях покръстена като Свидетелка на Йехова.

Предизвикателства и радост

Как щях да издържам себе си и семейството си? На практика нямах никакво образование и не можех да правя нищо друго, освен да пея. По–голямата ми сестра Ирма и трите ѝ деца, както и моите двама синове, зависеха от мене. Наложи се да се преместим от скъпия ми апартамент в две малки стаи.  Рязката промяна от луксозен живот към живот, изпълнен с лишения, беше истинско предизвикателство. За известно време сестра ми и децата ме укоряваха и ми оказваха натиск да продължа да пея, но аз бях решена да правя каквото е необходимо, за да служа на Йехова.

Започнах да разпродавам ценностите си — бижутата, палтата, колата — и живеехме със средствата от тях. След време парите свършиха. За да избегнем тормоза от страна на бащата на втория ми син, през 1981 г. се преместихме в един град в другата част на страната, така че той да не може да ни открие.

Там Свидетелите ме научиха да правя тамалес (питки от царевица, месо и пипер, увити в царевични листа), понички и друга храна, която можех да продавам. По–късно си намерих работа на нощни смени в една фабрика. Но тази работа ми пречеше да посещавам християнските събрания и да служа на Бога. Затова напуснах и започнах да правя тамалес вкъщи. После ги слагах в кошници и ги продавах на улицата. Това е начинът, по който и до днес се издържам в целодневната служба.

Избор, за който никога не съм съжалявала

Когато хората ме питат как се чувствам, след като съм се отказала от своята обещаваща кариера като певица, аз им казвам, че не бих заменила познанието за Йехова и разбирането за неговото чудесно намерение за нищо друго. Радвам се, че синовете ми напреднаха в своето познание за Библията, отдадоха живота си на Йехова и се ожениха за християнски сестри. И двамата ми синове заедно със своите съпруги възпитават децата си да служат на нашия Бог, Йехова.

Вече близо три десетилетия служа като пионерка, както Свидетелите на Йехова наричат онези, които участват целодневно в проповедната служба. С Божията помощ помогнах на много хора, включително на Ирма и дъщеря ѝ, да научат библейските истини и да отдадат живота си на Бога. Носи ми голяма радост да намирам такива „духовни деца“ и да виждам, че продължават да живеят според истината и че много от тях също служат като пионери. (3 Йоан 4) Днес съм на 64 години и водя 18 библейски изучавания.

Духовната празнота, която изпитвах преди години, когато бях певица, вече е запълнена и желанието ми да помагам на другите е удовлетворено, като спазвам заповедта на Исус ‘да правя ученици’. (Матей 28:19, 20) Колко съм благодарна на Йехова, че ме подкрепяше през всичките тези години и че продължава да го прави и сега! Наистина ‘опитах и видях, че той е добър’. (Псалм 34:8)

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 25]

С моите синове, техните съпруги и по–голямата ми сестра, с която служим като пионерки

[Снимка на страница 26]

Продължавам да правя тамалес и да ги продавам на улицата, за да се издържам в целодневната служба