ГУЩЕРЪТ агама с лекота скача от хоризонтална повърхност върху стена. Ако повърхността е хлъзгава обаче, гущерът губи опора, но въпреки това се приземява успешно на стената. Как? Тайната се крие в опашката на агамата.

Помисли върху следното: Когато отскача от грапава повърхност, която осигурява необходимата опора, агамата първо стабилизира тялото си и задържа опашката си надолу. По този начин скача под правилен ъгъл. Но когато повърхността е гладка, гущерът се хлъзга и скача под погрешен ъгъл. Докато е във въздуха обаче, агамата коригира ъгъла на тялото си, като вдига опашката си нагоре. Целият процес е сложен. В доклад на Калифорнийския университет в Бъркли се казва следното: „Тези гущери трябва постоянно да коригират ъгъла на опашката си, за да останат в изправено положение.“ Колкото по–хлъзгава е повърхността, толкова повече агамата трябва да вдигне опашката си, за да успее да се приземи.

Опашката на агамата може да помогне на инженерите да изобретят по–подвижни роботи, които да бъдат използвани за търсене на оцелели след земетресение или друго бедствие. Изследователят Томас Либи казва: „Роботите са далеч по–тромави от животните, затова всичко, което може да направи роботите по–стабилни, е постижение.“

Какво мислиш? Дали опашката на агамата се е появила в резултат на еволюция, или е била замислена?