МНОГО хора се съмняват в достоверността на онова, което четат и слушат по новините. Например през 2012 г. при едно проучване на агенция „Галъп“ в САЩ хората бяха запитани какво доверие имат в точността, безпристрастността и пълнотата на новините по вестниците, телевизията и радиото. Отговорът на 6 от 10 души беше „малко“ или „никакво“. Оправдано ли е това недоверие?

Много журналисти и организациите, за които работят те, са поели ангажимента да осигуряват точни и информативни сведения. Въпреки това има основания за притеснение. Нека разгледаме следните фактори:

• МЕДИЙНИ МАГНАТИ Малко на брой, но много влиятелни корпорации притежават основните медийни канали. Тези канали оказват силно влияние върху това кои новини да бъдат отразени, как да бъдат отразени и какво значение да им бъде придадено. Тъй като повечето корпорации са създадени с цел печалба, решенията, вземани от медийните канали, може да бъдат мотивирани от икономически интереси. Новините, които биха попречили на печалбата на собствениците на новинарската медия, може да не бъдат отразени.

• ПРАВИТЕЛСТВА Много от онова, което научаваме от медиите, е свързано с политиците и действията на правителството. Правителствата искат да убедят народа да подкрепи тяхната политика и представители. Тъй като медиите се нуждаят от информация от правителството, понякога журналистите и правителствените говорители си сътрудничат.

•  РЕКЛАМА В повечето страни медиите трябва да печелят пари, за да останат в бизнеса, като голяма част от печалбата идва от рекламата. В САЩ годишният доход на списанията от реклама е 50–60%, на вестниците е 80%, а на радиото и телевизията — 100%. Разбираемо е, че рекламодателите не искат да спонсорират програми, които представят продуктите им и дейността им в неблагоприятна светлина. Ако те не харесат онова, което медията представя, могат да се насочат към друга медия. Съзнавайки този факт, редакторите може да оставят неотразени дадени новини, които представят спонсорите в отрицателна светлина.

• НЕЧЕСТНОСТ Не всички репортери са честни. Някои журналисти си скалъпват истории. Например преди няколко години един репортер в Япония искал да документира как водолазите нанасят вреда на коралите в Окинава. След като не открил пострадали корали, той самият увредил няколко и ги снимал. Снимките могат също да бъдат обработени, за да заблудят хората. Техниките за фотоманипулация стават все по–добри и на практика някои фалшифицирани снимки е почти невъзможно да бъдат разпознати.

• ИЗОПАЧАВАНЕ Дори и фактите да са напълно ясни, начинът, по който са представени, зависи от журналиста — кои факти ще бъдат отразени и кои пропуснати. Например футболен отбор може да е загубил мач с два гола разлика. Това е факт. Но защо отборът е загубил, журналистът може да обясни по много начини.

• ПРОПУСКИ Докато подбират фактите, за да създадат завладяващ репортаж, журналистите често пропускат някои подробности, които биха породили съмнения или неясноти. Поради тази причина някои факти се преувеличават, а други се пренебрегват. Тъй като понякога се налага телевизионните водещи и репортери да разказват заплетени истории в рамките на около една минута, може да бъдат пропуснати важни подробности.

•  КОНКУРЕНЦИЯ След като през последните десетилетия броят на телевизионните канали се увеличи, времето, през което зрителите гледат един и същи канал, намаля драстично. За да задържат интереса на зрителите, новинарските канали бяха принудени да предлагат нещо уникално или забавно. Относно тази ситуация в една книга се казва: „Новините [по телевизията] се превърнаха в постоянен поток от снимки, подбрани така, че да шокират или да съблазняват, и случки, съкратени така, че да се вместят във [все по–малкото] време, което зрителите отделят.“

• ГРЕШКИ Като хора, журналистите допускат неволни грешки. Погрешно изписана дума, неправилно употребена запетая или граматическа грешка може да измени значението на дадено изречение. Фактите може да не са проверени достатъчно внимателно. Журналист, който бърза да спази крайния срок, лесно може да напише 10 000 вместо 100 000.

• ПОГРЕШНИ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ Даването на точни сведения не е толкова лесно, колкото някои си мислят. Онова, което се смята за вярно днес, може да се окаже погрешно утре. Например преди време се е смятало, че Земята е центърът на Слънчевата система. Сега знаем, че Земята се върти около Слънцето.

Макар че не е разумно да се доверяваме на всяка новина, това не означава, че не можем да се доверим на нищо. Затова е важно да внимаваме на какво се доверяваме, без да сме предубедени.

Библията казва: „Нима ухото не изследва думите, така както небцето усеща вкуса на храната?“ (Йов 12:11) Затова да разгледаме някои предложения, които ще ни помогнат да проверяваме онова, което чуваме и четем:

• АВТОР: Дали информацията идва от достоверен, авторитетен човек или организация? Дали предаването или изданието е сериозно, или се слави с това, че търси сензации? Кой го финансира?

• ИЗТОЧНИЦИ: Има ли доказателства, че е направено старателно проучване? Дали новината се основава само на един източник? Дали източниците са достоверни и обективни? Дали са уравновесени, или са били избрани, за да предадат само една гледна точка?

• ЦЕЛ: Запитай се: „Дали новината цели основно да информира, или да забавлява? Дали основната ѝ цел е да продаде, или да окаже подкрепа на нещо?“

• ТОН: Когато тонът на новината е агресивен, злостен или прекалено критичен, е много вероятно да става въпрос за нападки, а не за основателни аргументи.

• ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ: Дали фактите съвпадат с информацията в други статии или репортажи? Ако има противоречие, бъди внимателен!

• АКТУАЛНОСТ: Дали информацията е достатъчно актуална, за да се приеме за вярна? Нещо, което се е смятало за вярно преди 20 години, може да не се счита за вярно днес. От друга страна, ако се отразява събитие, случващо се в момента, информацията може да не е напълно изчерпателна.

Тогава можеш ли да имаш доверие на медиите? Мъдрият цар Соломон ни дава добър съвет: „Неопитният вярва на всяка дума, а благоразумният обмисля стъпките си.“ (Притчи 14:15)