ПРЕДИ векове в Европа страхът от магьосничество довел до лов на вещици и до много екзекуции. Всичко това се случило предимно във Франция, Германия, северната част на Италия, Швейцария и „ниските земи“ — Белгия, Люксембург и Нидерландия. В книгата „Ловът на вещици в Западния свят“ се казва, че „десетки хиляди хора в Европа и европейските колонии * умрели“, а „милиони други понесли мъчения, арести, разпити, омраза и обвинения и живели в страх“. Как започнала тази лудост? И какво я подхранвало?

Главна роля изиграла Инквизицията. Според една книга за преследването на вещици (Der Hexenwahn) Инквизицията била създадена през XIII век от Католическата църква, с цел да „обърне вероотстъпниците във вярата и да предпази други от отпадане“. Тя служела като полицейски орган на Църквата.

На 5 декември 1484 г. папа Инокентий VIII издал була, или документ, с който заклеймил магьосничеството. Той също упълномощил двама инквизитори, Якоб Шпренгер и Хайнрих Крамер (известен с латинското си име Хенрикус Инститорис), да се справят с проблема. Те написали книгата „Чукът на вещиците“ (Malleus Maleficarum). Както католиците, така и протестантите я възприели като авторитет по отношение на магьосничеството. Книгата съдържала измислени истории за вещици, основани на народни предания. Тя представяла теологични и законови доводи срещу магьосничеството и осигурявала  напътствия как да бъдат разпознати и унищожени вещиците. „Чукът на вещиците“ бива описвана като „най–покварената и ... най–навреждащата книга в цялата световна литература“.

За обвиненията в магьосничество не били нужни доказателства. В една книга за съдебните процеси срещу вещиците (Hexen und Hexenprozesse) се казва, че тези процеси „целели само да изтръгнат признания от обвинените чрез убеждаване, натиск или сила“. Мъченията били нещо обичайно.

В отговор на „Чукът на вещиците“ и папската була, издадена от Инокентий VIII започнало голямо преследване на вещици в Европа. Нещо повече, с помощта на едно ново изобретение, печатарската преса, тази мания се разпространила чак до Америка.

Повече от 70 процента от обвинените били жени, най–вече вдовици, за които често нямало кой да се застъпи. Жертви ставали бедните, възрастните и жените, които разпространявали билкови лекове особено ако лекарствата не действали. Никой не бил в пълна безопасност — независимо дали бил беден или богат, мъж или жена, със скромен или благороден произход.

На онези, които били смятани за вещици, били приписвани всякакви злини. Според едно немско списание (Damals) те били обвинявани, че „причиняват мразовито време и че докарват нашествие от охлюви и гъсеници, които унищожават семената и плодовете“. Ако върху реколтата паднела градушка, ако някоя крава не давала мляко, ако мъж или жена не можели да имат деца, вината със сигурност била на вещиците!

Как вещиците били разпознавани? Някои от заподозрените били връзвани и пускани в студените води на „благословена“ река. Ако потънели, били считани за невинни, след което ги издърпвали. Но ако останели на повърхността, били обявявани за вещици и екзекутирани на място или предавани на съд. Други били претегляни, защото се смятало, че вещиците тежат малко или нямат никакво тегло.

Както католическите, така и протестантските държави поощрявали лова на вещици, а в някои райони протестантските владетели били дори по–жестоки от католическите. След време обаче разумът започнал да надделява. През 1631 г. например йезуитският свещеник Фридрих Шпее, който придружавал много от осъдените като вещици до кладата, за да бъдат изгорени, писал, че според него нито една от тях нямала вина. Той предупредил, че ако ловът на вещици продължи със същата сила, земята ще се обезлюди! В същото време лекарите започнали да осъзнават, че някои неща, като например припадъците, може да се дължат на здравословни проблеми, а не на обсебване от демони. През XVII век процесите намалели значително и до края на века съвсем престанали.

Какво научаваме от този ужасен период? Една основна поука е, че когато т.нар. християни заменят чистите учения на Исус Христос с религиозни лъжи и суеверия, това води до потресаващи злини. Предсказвайки укора, който щял да бъде нанесен на истинското християнство от такива неверни хора, Библията предупреждава: „Ще се говори лошо за пътя на истината.“ (2 Петър 2:1, 2)