КАКТО всеки градинар знае, успехът при обработването на градината зависи от сеитбата на подходящо място и в подходящо време. Може да изглежда странно, но най–резултатната сеитба в дъждовните гори се извършва през нощта и от въздуха. Летящите градинари са плодоядните прилепи от Стария свят *, известни като летящи лисици.

Повечето плодоядни прилепи летят през нощта, като търсят дървета с вкусни плодове или цветове, пълни с нектар. Прилепите ядат плодове и изхвърлят несмелените им части и семената. В допълнение на градинарската работа, която извършват, те също опрашват цветята, докато се наслаждават на любимия си нектар.

Тъй като изминават големи разстояния през нощта, плодоядните прилепи могат да разпръскват семена в обширни райони. Семената преминават неусвоени през храносмилателната им система и по този начин прилепите осигуряват и тор, подпомагайки растежа им. Не е учудващо, че много растения в дъждовните гори се нуждаят от прилепите за опрашване на цветовете или за разпръскване на семената.

 Понеже летят на големи разстояния, плодоядните прилепи се нуждаят от навигационни умения и изключително остро зрение. През нощта те могат да виждат по–добре от хората, дори могат да различават някои цветове. Прилепите летят както през деня, така през нощта.

Летящите лисици от Самоа (Pteropus samoensis) остават заедно за цял живот. Както се наблюдава при някои видове, женската е много грижовна и носи навсякъде малките за няколко седмици и ги кърми почти докато станат възрастни. При два вида плодоядни прилепи някоя женска може дори да помогне на друга по време на раждане.

За съжаление много плодоядни прилепи са застрашени от изчезване, отчасти защото се унищожават местообитанията им. На тихоокеанските острови изчезването на плодоядните прилепи ще бъде катастрофално, защото някои местни растения изглежда не могат да бъдат опрашени без тяхната помощ. Ясно е, че работата на тези летящи градинари не бива да бъде приемана за даденост.