ТЕМА НА БРОЯ
Как да намериш щастие в живота?
„Ще съм щастлив, когато се оженя и имам деца.“
„Ще съм щастлив, когато имам собствен дом.“
„Ще съм щастлив, когато получа тази работа.“
„Ще съм щастлив, когато...“
РАЗСЪЖДАВАЛ ли си по такъв начин? Когато най–накрая постигна целта си или получи онова, което искаше, дълго ли продължи щастието ти, или бързо започна да се изпарява? Вярно е, че постигането на дадена цел или придобиването на нещо желано може да ни донесе щастие, но то е преходно. Трайното щастие не се основава единствено на постижения или придобивки. Вместо това, също като физическото здраве, то зависи от множество фактори.
Всеки от нас е различен. Онова, което прави щастлив някого, може да не носи щастие на друг. Освен това ние се променяме с възрастта. Но опитът показва, че определени неща е по–вероятно да ни донесат щастие. Например истинското щастие се свързва с това да намерим задоволство, да не завиждаме, да развиваме любов към другите и да изграждаме умствена и емоционална издръжливост. Нека разберем защо.
1. НАМЕРИ ЗАДОВОЛСТВО
Един мъдър изследовател на човешката природа казал, че „парите са защита“. Но той писал още: „Който обича среброто, никога няма да се насити на сребро и който обича богатството — на печалба. И това е суета.“ (Еклисиаст 5:10; 7:12) Какво имал предвид? Макар да се нуждаем от пари, за да преживяваме, трябва да се пазим от алчността, защото тя е ненаситна! Писателят на тези думи, цар Соломон от древния Израил, всъщност се опитал да разбере дали богатството и луксът носят истинското щастие. Той заявил: „Каквото и да поискаха очите ми, не им го отказах. Не лиших и сърцето си от никакво веселие.“ (Еклисиаст 1:13; 2:10)
Соломон натрупал голямо богатство и построил големи къщи, направил красиви градини и водоеми и придобил много слуги. Каквото и да поискал, той го получавал. Какво научил от този експеримент? Соломон изпитал известно щастие, но не за дълго. Той казал: „Видях, че всичко беше суета и ... нямаше никаква полза.“ Накрая дори намразил живота. (Еклисиаст 2:11, 17, 18) Соломон разбрал, че да живееш единствено, за да задоволяваш собствените си желания, в крайна сметка носи чувство на празнота и неудовлетворение. *
Дали съвременните проучвания потвърждават тази мъдрост от древността? В едно списание се обяснява, че „щом човек има достатъчно за основните си нужди, по–високите доходи не допринасят значително за чувството на благополучие“. Изследванията действително разкриват, че придобиването на повече в материално отношение, особено когато е за сметка на моралните и духовните ценности, може да разруши щастието.
БИБЛЕЙСКИ ПРИНЦИП: „Нека в живота ви няма любов към парите, но се задоволявайте с това, което имате.“ (Евреи 13:5)
2. НЕ ЗАВИЖДАЙ
Завистта се определя като „неприязън или мъчително чувство, предизвикано от нечие чуждо преимущество, съчетано с желание за притежаване на това преимущество“. Подобно на тумор, завистта може да обсеби живота на човек и да отнеме щастието му. Как се заражда завистта? Как можеш да я разпознаеш и да се бориш с нея?
В „Енциклопедия по социална психология“ се казва, че сме склонни да завиждаме на хора на нашата възраст, със същия опит или произход като нашия. Един търговец например може да не завижда на някоя филмова звезда, а на друг търговец, който има по–голям успех.
Да разгледаме един пример. В древна Персия някои висши служители завиждали не на царя, а на изключително способния служител Даниил. Те били толкова недоволни, че дори кроели планове да убият Даниил! Но заговорът им се провалил. (Даниил 6:1–24) В гореспоменатата енциклопедия се казва: „Важно е да разберем, че завистта е свързана с враждебност. Това обяснява защо завистта е отговорна за толкова много прояви на агресия в историята.“ *
Завистта може да отнеме способността на човек да се радва на хубавите неща в ежедневието си
Как можеш да разпознаеш завистта? Запитай се дали нечий успех ти носи радост, или те потиска. Ако твоят брат или сестра, способен съученик или колега претърпи някакъв неуспех, дали си тъжен, или щастлив? Ако успехът на другите те потиска, а неуспехът им те радва, може би таиш завист. (Битие 26:12–14) В „Енциклопедия по социална психология“ се казва, че „завистта може да отнеме способността на човек да се радва на хубавите неща в ежедневието си, както и благодарността му за даровете на живота. ... Подобни склонности определено не допринасят за щастието.“
Можем да се борим със завистта, като развиваме искрено смирение и скромност, които ще ни помогнат да ценим способностите и хубавите качества на другите. В Библията се казва ‘да не правим нищо, подтиквани от свадливост или от суетност, но смирено да смятаме, че другите ни превъзхождат’. (Филипяни 2:3)
БИБЛЕЙСКИ ПРИНЦИП: „Нека да не бъдем суетни, да не се надпреварваме помежду си и да не си завиждаме един на друг.“ (Галатяни 5:26)
3. РАЗВИВАЙ ЛЮБОВ КЪМ ДРУГИТЕ
„Отношенията с другите имат по–голямо влияние върху удовлетворението от живота, отколкото работата, доходите, обществото или дори физическото здраве“, се казва в книгата „Социална психология“. Просто казано, хората имат нужда да дават и да получават любов. Един от писателите на Библията казал: „Ако ... ми липсва любов, нищо не съм.“ (1 Коринтяни 13:2)
Никога не е късно да започнеш да проявяваш любов. Да вземем за пример случилото се с Ванеса. Баща ѝ бил алкохолик и я малтретирал. Когато била на 14 години, тя избягала от къщи и живяла в приемни семейства, както и в един много лош приют, където си спомня, че умолявала Бога за помощ. Тогава, може би в отговор на молитвите ѝ, тя била изпратена при едно семейство, което живеело според библейския принцип, че „любовта е дълготърпелива и милостива“. (1 Коринтяни 13:4) Тази обстановка, съчетана с онова, което научила от изучаването си на Библията, помогнала на Ванеса да се възстанови в емоционално отношение и да напредне умствено. Тя казва: „В училище от двойки и тройки започнах да получавам петици и шестици.“
Ванеса все още носи емоционални белези. Въпреки това днес тя има щастлив брак и две дъщери.
БИБЛЕЙСКИ ПРИНЦИП: „Облечете се с любовта, защото тя свързва всичко по съвършен начин.“ (Колосяни 3:14)
4. ИЗГРАЖДАЙ ИЗДРЪЖЛИВОСТ
Няма човек без проблеми. Както се казва в Библията, има „време за плачене“ и „време за жалеене“. (Еклисиаст 3:4) Издръжливостта ни помага да се справяме с трудностите и въпреки тях да запазваме положителна нагласа. Обърни внимание на примера на Каръл и Милдред.
Каръл има дегенеративно заболяване на гръбнака, диабет, сънна апнея и макулна дегенерация, поради което не вижда с лявото око. Въпреки всичко тя казва: „Опитвам се да не съм обезсърчена постоянно. Понякога си позволявам да се отдам на самосъжаление. Но след това оставям лошите мисли и благодаря на Бога за онова, което съм в състояние да върша, особено за другите.“
Милдред също има много болести, включително артрит, рак на гърдата и диабет. Но като Каръл и тя се старае да не се съсредоточава върху проблемите си. Милдред пише: „Научих се да обичам хората и да утешавам онези, които са болни, което помага и на мене самата. Всъщност установих, че когато утешавам другите, не се тревожа толкова за себе си.“
И двете жени се стремят да получават добри медицински грижи, но се съсредоточават не върху физическото си състояние, а върху нагласата си и върху това как използват времето си. Така те изпитват вътрешна радост, която никой не може да им отнеме. Освен това другите много ги обичат и те са насърчителен пример за онези, които понасят различни трудности.
БИБЛЕЙСКИ ПРИНЦИП: „Щастлив е човекът, който издържа на изпитания, понеже след като бъде одобрен, ще получи наградата на живота.“ (Яков 1:12)
Когато бива прилагана, мъдростта от Библията е „дърво на живот за онези, които се държат за нея, и онези, които се държат здраво за нея, са наричани щастливи“. (Притчи 3:13–18) Защо не се убедиш сам в това, като се възползваш от мъдростта, записана в Библията? Авторът на тази книга, който е наречен „щастливият Бог“, иска и ти да си щастлив. (1 Тимотей 1:11)
^ абз. 11 Разказът за онова, което Соломон направил, е записан в Еклисиаст 2:1–11.
^ абз. 17 Забележителен исторически пример е Исус Христос. В Марко 15:10 се казва, че „от завист“ главните свещеници го предали да бъде екзекутиран.