Изглежда, че 6–годишното ти дете изобщо не може да се въздържа. Ако види нещо, което му харесва, ще го поиска веднага! Ако се ядоса, понякога дори избухва. Може би се чудиш: „Нормално ли е да се държи така? Дали е просто етап, който ще надрасне, или е време да го науча да проявява самоконтрол?“

Днешното общество омаловажава самоконтрола. Психологът Дейвид Уолш пише: „В днешното общество, в което всичко е позволено, възрастните и децата постоянно чуват посланието, че трябва да правят каквото поискат. Всички — от добронамерените хора, споделящи опита си, до мошениците, които само се опитват да ни вземат парите — постоянно ни повтарят, че трябва да удовлетворяваме желанията си.“ *

Изключително важно е отрано да научиш детето си на самоконтрол. При провеждането на дългогодишно проучване изследователи дали на група 4–годишни деца по един бонбон и им казали, че може да го изядат веднага или да изчакат малко и да получат още един като награда за търпението си. След време, когато завършвали гимназия, децата, които проявили самоконтрол на 4–годишна възраст, се справяли по–добре от своите връстници в училище, в емоционално отношение и в общуването си с другите.

Ако не научиш децата си на самоконтрол, може да има лоши последствия. Специалистите вярват, че връзките между невроните в мозъка на детето се влияят от преживяванията му. Психологът Дан Киндлън обяснява: „Ако прекалено много глезим децата си и ако не им помагаме да се научат да проявяват търпение и да устояват на изкушения, промените в нервната система, които свързваме със силния характер, може да не се осъществят.“ *

Давай добър пример. Как се справяш ти с проявяването на самоконтрол? Детето ти вижда ли те да се изнервяш, когато има задръстване, да се пререждаш в магазина или да прекъсваш някого, докато говори? Киндлън пише: „Най–прекият начин да научим децата си на самоконтрол е самите ние да го проявяваме.“ (Библейски принцип: Римляни 12:9)

Научи детето си, че винаги има последствия. По начин, подходящ за възрастта му, помогни на детето си да разбере, че ще има полза, ако устоява на желанията си, както и последствия, ако им се поддава. Например, ако детето ти се ядосва, че не се отнасят добре с него, му помогни да се запита: „Отмъщението ще помогне ли, или ще навреди? Има ли по–добър начин да се справя със ситуацията, може би като преброя до 10, за да се успокоя? Ще бъде ли по–добре просто да си тръгна?“ (Библейски принцип: Галатяни 6:7)

Стимулирай детето си. Хвали го, когато проявява самоконтрол. Обясни му, че не винаги ще е лесно да потиска желанията си, но когато го прави, това ще е проява на сила. Библията казва: „Човекът, който не владее духа си, е като разрушен град без стени.“ (Притчи 25:28) От друга страна, „който не бърза да се гневи, е по–добър от силен мъж“. (Притчи 16:32)

Упражнявайте се. Измислете игра, като например „Как би постъпил?“, „Добър избор — лош избор“ или нещо подобно. Обсъдете вероятни ситуации и разиграйте възможните реакции, като определите дали са добри, или лоши. Бъдете изобретателни, като използвате кукли, рисунки или друг метод, за да може заниманието да е както поучително, така и весело. Целта е да помогнеш на детето си да разбере, че е по–добре да проявява самоконтрол, отколкото да действа импулсивно. (Библейски принцип: Притчи 29:11)

Бъди търпелив. В Библията пише, че „глупостта е завързана за сърцето на детето“. (Притчи 22:15) Затова не мисли, че детето ти веднага ще развие самоконтрол. В една книга за възпитаването на децата се казва: „Това е дълъг процес, който се състои от напредък, провали и пак напредък.“ Но усилията си заслужават. В книгата пише още: „Детето, което проявява самоконтрол, ... ще може по–лесно да устои на натиска да взема наркотици, когато е на 12, или да прави секс, когато е на 14 години.“