Защо злото продължава да съществува?

„ПРАВЕДЕН е Господ [Йехова — НС] във всичките Си пътища“ — казва Библията. (Псалм 145:17; Откровение 15:3) Говорейки за Бога, пророк Моисей заявил: „Делата му са съвършени, защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в Него; справедлив и прав е Той.“ (Второзаконие 32:4) В Яков 5:11 се казва: „Йехова изпитва нежна привързаност и е милостив.“ Бог не може да причинява зло и никога не би причинил зло.

Освен това ученикът Яков писал: „Когато е подложен на изпитание, нека никой не казва: ‘Бог ме подлага на изпитание.’ Защото Бог не може да бъде изпитван със зло, нито той самият изпитва някого така.“ (Яков 1:13) Йехова Бог не изпитва хората със зло, нито ги подтиква да вършат зли дела. Кой тогава е отговорен за злото и страданията?

Чия е отговорността за злото?

Според библейския писател Яков до известна степен хората носят вина за злото. Той казва: „Всеки е изпитван, като бива теглен и примамван от собственото си желание. И след като желанието зачене, ражда грях, а грехът, когато бъде извършен, донася смърт.“ (Яков 1:14, 15) Хората могат да действат според своите погрешни желания. Нека да разгледаме какъв е резултатът от това, че те наследили греха. Силата на греха може да засили грешните желания и да доведе до много лоши последствия. (Римляни 7:21–23) Наистина, наследеният грях ‘царува’ над човечеството, като кара хората да вършат лоши неща, които причиняват много страдания. (Римляни 5:21) Освен това злите хора могат да оказват покваряващо влияние върху другите. (Притчи 1:10–16)

Главният виновник за злото обаче е Сатана Дяволът. Именно той донесъл злото в света. Исус Христос казал, че Сатана е „злият“ и „владетелят на този свят“, тоест на неправедното човешко общество. Хората като цяло се поддават на силното влияние на Сатана и избират да не следват праведните пътища на Йехова Бог. (Матей 6:13; Йоан 14:30; 1 Йоан 2:15–17) В 1 Йоан 5:19 се казва: „Целият свят лежи във властта на злия.“ Всъщност Сатана и неговите ангели ‘заблуждават цялата населена  земя’ и причиняват единствено беди. (Откровение 12:9, 12) Наистина, Сатана Дяволът носи главната отговорност за злото.

В Еклисиаст 9:11 се разкрива друга причина за бедите и страданията. Там се казва: „На всичките се случва според времето и случая.“ Исус Христос говорел за едно известно по онова време трагично събитие, при което загинали 18 души, когато една кула паднала върху тях. (Лука 13:4) Тези хора пострадали, защото били на погрешното място в погрешното време. Подобни неща стават и днес. Например една керемида може да падне от покрива на висока сграда върху някого. Дали Бог е виновен за това? Не! Това, което се е случило, не е било планирано, станало е неочаквано. Нещо подобно е и когато някой в семейството се разболее или ако съпругът, който е главата на семейството, почине внезапно, в резултат на което децата му остават сираци, а съпругата му — вдовица.

От всичко това е ясно, че Бог не е отговорен за злото, нито пък причинява страданията. Напротив, целта на Йехова е да премахне злото и онези, които го причиняват. (Притчи 2:22) Всъщност той ще направи дори повече от това. Писанието заявява, че целта на Бога е чрез Христос „да унищожи делата на Дявола“. (1 Йоан 3:8) Сегашната система, изградена на основата на алчността, омразата и злите дела, ще бъде унищожена. Бог дори „ще изтрие всяка сълза от очите“ на всички хора и ще сложи край на страданията. (Откровение 21:4) Но може би ще попиташ: „Защо Бог още не го е направил? Защо е позволил злото и страданията да съществуват толкова дълго?“ Библейският разказ за Адам и Ева може да ни помогне да намерим отговорите на тези въпроси.

Повдигнат е важен въпрос

Причината, поради която Бог позволява злото да съществува толкова дълго, е свързана със събитията, които се случили в началото на човешката история. Станало нещо, което повдигнало един важен въпрос относно Създателя — въпрос, който не можел да бъде разрешен нито бързо, нито лесно. Нека да разгледаме внимателно какво се случило.

Йехова Бог създал първите мъж и жена съвършени и ги поставил да живеят в рай. Той им подарил нещо, което ги отличавало от животните — дал им дара на свободната воля. (Битие 1:28; 2:15, 19) Като личности, създадени със способността да избират между правилното и погрешното, Адам и Ева можели да използват ума си, за да изберат да обичат своя Създател, както и да му служат и да са му послушни. Но от друга страна, те можели да решат да бъдат независими от Бога и съзнателно да не му се подчиняват.

За да даде възможност на Адам и Ева да покажат любовта си към него, истинският Бог им забранил нещо. Той заповядал на Адам: „От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.“ (Битие 2:16, 17) За да продължат да се радват на Божието одобрение и да извлекат полза както те, така и бъдещите им потомци, Адам и Ева не бивало да ядат от плодовете на едно определено дърво. Как щели да постъпят те?

Библията ни казва какво станало. Използвайки една змия като свой говорител, Сатана Дяволът се приближил до Ева и я попитал: „Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?“ Ева повторила Божията заповед, но Сатана ѝ казал: „Никак няма да умрете; но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото.“ След тези думи дървото започнало да изглежда толкова привлекателно за Ева, че тя взела от плода му и яла. Разказът продължава: „Даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.“ (Битие 3:1–6) Така и двамата — и Адам, и Ева — не използвали своята свободна воля по правилен начин, а извършили грях, като не се подчинили на Бога.

Виждаш ли колко сериозно било това, което станало? Дяволът твърдял точно  обратното на онова, което Бог казал на Адам. Думите на Сатана намеквали, че Адам и Ева нямат нужда от Йехова, за да преценяват какво е добро и какво е лошо за тях. Така предизвикателството, отправено от Сатана, оспорило правото и основателността на управлението на Йехова над хората. Затова най–важният въпрос, който Сатана повдигнал, бил свързан със законността на върховенството на Йехова. Как истинският Бог отговорил на това предизвикателство?

Било необходимо време

Йехова имал силата да унищожи тримата бунтовници — Сатана, Адам и Ева. Нямало никакво съмнение, че Бог бил по–силен от тях. Но Сатана не поставил под въпрос силата на Бога. Вместо това той оспорил правото на Йехова да управлява. Този въпрос засегнал всички създания със свободна воля. Било необходимо те да разберат, че дарът на свободната воля трябва да бъде използван правилно — в определените от Бога граници във физическо, морално и духовно отношение. В противен случай резултатът може да бъде катастрофален. Това би могло да се сравни с човек, който скача от покрива на висока сграда, без да се съобразява със закона за гравитацията. (Галатяни 6:7, 8) Всички интелигентни създания можели да извлекат полза от това да видят сами до какви лоши последствия води стремежът към независимост от Бога. Но за да стане това, било необходимо време.

Това, че е нужно време, за да бъдат разрешени някои въпроси, може да бъде онагледено със следния пример: Представи си, че един баща отправя предизвикателство към друг баща по отношение на това кой е по–силен. Този въпрос може да бъде решен бързо. Двамата мъже могат да премерят сили, например като вдигат камъни. По–силен е този, който може да вдигне по–тежък камък. Но да предположим, че предизвикателството е относно това кой от двамата бащи наистина обича децата си и дали и те от своя страна го обичат. Или може да бъде под въпрос кой от тези бащи се грижи по–добре за семейството си. Нито проявите на сила, нито просто някакви думи могат да дадат задоволителен отговор в тези ситуации. За да бъдат разрешени тези предизвикателства, трябва да мине време, така че другите да могат да наблюдават как постъпват двамата бащи и след това сами да преценят кой от тях е по–добър родител.

Какво било доказано с времето?

Откакто Сатана оспорил правото на Бога да управлява, са изминали около 6000 години. Какво разкрива историята? Нека да разгледаме два аспекта от обвиненията на Сатана против Бога. Сатана нагло казал на Ева: „Никак няма да умрете.“ (Битие 3:4) Като твърдял, че Адам и Ева нямало да умрат, ако ядат от забранения плод, Сатана всъщност нарекъл Йехова лъжец. Какво сериозно обвинение! Ако Бог не казвал истината в този случай, как тогава другите можели да му имат доверие за каквото и да било друго нещо? Какво обаче било доказано с времето?

Адам и Ева започнали да се разболяват, да страдат и да остаряват, и накрая умрели. „Всичките дни на Адама колкото живя станаха деветстотин и тридесет години; и умря“ — казва Библията. (Битие 3:19; 5:5) Адам предал това печално наследство на всички свои потомци. (Римляни 5:12) Изминалото време доказало, че Сатана е „лъжец и баща на лъжата“, а Йехова е ‘Богът на истината’. (Йоан 8:44; Псалм 31:5)

Сатана казал още на Ева: „Знае Бог, че в деня, когато ядете от [плодовете на забраненото дърво], ще ви се отворят очите и [вие, Ева и Адам] ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото.“ (Битие 3:5) По такъв лукав начин Сатана излъгал хората, че могат да се управляват сами. С цел да ги измами, Сатана намекнал, че те щели да бъдат по–добре, ако са независими от Бога. Дали това било вярно?

През цялата история са се появявали и са изчезвали различни държави. Изпробвани  са всички възможни начини на управление. Но отново и отново всякакви ужасни неща сполитат хората. Преди около 3000 години един библейски писател мъдро направил заключението: „Човек властвува над човека за негова повреда.“ (Еклисиаст 8:9) А пророк Йеремия писал: „Не е дадено на човека, който ходи, да оправя стъпките си.“ (Йеремия 10:23) Дори постиженията в науката и технологиите през последните години не могат да опровергаят истинността на тези думи. Времето само потвърждава колко верни са те!

Какво решение ще вземеш ти?

Времето, което Бог позволил да измине, доказало, че Сатана греши относно законността на върховенството на Йехова. Няма съмнение, че Йехова Бог е Върховният владетел на вселената. Той има правото да управлява над своите създания и неговото управление е най–доброто. Признавайки този факт, небесните създания, които в продължение на много години са живели под Божието управление, заявяват: „Ти заслужаваш, Йехова, Боже наш, да приемеш славата, почитта и силата, защото ти създаде всички неща и поради твоята воля те съществуват и бяха създадени.“ (Откровение 4:11)

На чия страна си ти във връзка с въпроса за Божието управление? Съгласен ли си, че Бог има правото да управлява? Ако е така, тогава трябва да признаваш върховенството на Йехова. Можеш да правиш това, като прилагаш чудесните истини и напътствията, намиращи се в неговото Слово, Библията, във всеки аспект от живота си. „Бог е любов“ и неговите заповеди и закони са основани на любовта, която той изпитва към своите създания. (1 Йоан 4:8) Йехова не лишава никого от нас от нещата, които са за наша полза. Затова можеш да приемеш присърце напътствието, което дава Библията: „Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него, и Той ще оправя пътеките ти.“ (Притчи 3:5, 6)

[Снимка на страница 7]

Можеш да застанеш на страната на Божието управление, като изучаваш Библията и като прилагаш нейните учения в живота си

[Информация за източника на снимката на страница 4]

© Jeroen Oerlemans/Panos Pictures