Въпроси на читатели

Дали, когато изпратил апостолите да проповядват, Исус Христос им казал да носят тояги и сандали?

Някои хора твърдят, че трите разказа в евангелията, описващи как Исус изпратил апостолите си да проповядват, си противоречат. Но като съпоставим разказите, можем да стигнем до интересно заключение. Нека първо сравним записаното от Марко и от Лука. В Марко четем: „[Исус] им нареди да не вземат нищо за из път освен тояга — да не вземат нито хляб, нито торба, нито медни пари в пояса си, но да си обуят сандали и да не носят две ризи.“ (Мар. 6:7–9) А Лука записал: „Не вземайте нищо за из път, нито тояга, нито торба, нито хляб, нито пари, нито носете две ризи.“ (Лука 9:1–3) На пръв поглед двата откъса си противоречат. Според Марко апостолите трябвало да носят тояга и сандали, докато според Лука не бивало да носят нищо, дори тояга, а сандалите изобщо не били споменати.

За да разберем какво искал да каже Исус в този случай, нека обърнем внимание на израза, който се среща и в трите евангелия. Както в гореспоменатите стихове, така и в Матей 10:5–10 се посочва, че апостолите не бивало да носят „две ризи“. Навярно всеки от тях вече бил облякъл една риза. Но не бивало да взема втора за пътуването. Подобно на това апостолите вече носели сандали, но не бивало да вземат допълнителен чифт. Какво да кажем за тоягите? В „Юдейска енциклопедия“ четем: „Изглежда било обичайно юдеите в древността да носят и тояга.“ (Бит. 32:10) От разказа на Марко разбираме, че апостолите не трябвало да вземат „нищо за из път“ освен тоягата, която вече носели със себе си. Следователно писателите на евангелията наблягали на основната мисъл в Исусовото напътствие учениците да не отлагат пътуването, за да си набавят допълнителни неща.

Това твърдение е подкрепено и от разказа на Матей, който лично чул заповедта на Исус и я записал. Исус казал: „Не вземайте злато, сребро или мед в пояса си, нито носете торба с храна за из път или две ризи, или сандали и тояга, защото работникът заслужава храната си.“ (Мат. 10:9, 10) Как стоял въпросът със сандалите, които апостолите вече носели, и тоягите, които държели в ръцете си? Дали Исус им казвал да ги захвърлят? Не, той просто имал предвид да не губят време тепърва да се сдобиват с такива неща. Защо дал такава заповед? Защото „работникът заслужава храната си“. Това била същината на Исусовата заповед, подобно на напътствието му в Проповедта на планината да не се безпокоят какво ще ядат, пият или облекат. (Мат. 6:25–32)

Макар че на пръв поглед може да изглежда, че евангелията си противоречат, всички те предават една и съща мисъл — апостолите трябвало да тръгнат веднага, без да се бавят да вземат допълнителни неща. Защо? Защото Йехова щял да се погрижи за тях.

 Кого имал предвид Соломон с израза „жена, дори много жени“? (Екл. 2:8)

Не можем да кажем със сигурност, но една от възможностите е да става въпрос за знатните жени, които идвали в двореца на Соломон.

Във втора глава на Еклисиаст Соломон изброява различните неща, които придобил и направил, както и мащабните си строежи. Освен това той пише: „Събрах сребро и злато за себе си и богатство, каквото имат царете и областите. Доведох си певци и певици, и жена, дори много жени — голямата наслада на човешките синове.“ (Екл. 2:8)

Много библейски критици предполагат, че „жените“, споменати от Соломон, са многобройните чужденки, които си взел за съпруги и наложници на старини — жени, които го отклонили от истинското поклонение. (3 Царе 11:1–4) Но това обяснение лесно може да бъде оспорено. Когато писал горните думи, Соломон вече познавал тези „много жени“. В същото време обаче все още имал Божието одобрение, понеже Йехова го вдъхновявал да пише книги от Библията. Следователно не може да става въпрос за по–късните му години, когато имал стотици жени и наложници чужденки и изоставил чистото поклонение.

В книгата Еклисиаст Соломон казва, че се е постарал „да намери приятни думи и да напише точните думи на истината“. (Екл. 12:10) Очевидно той знаел думите за „царица“ и „наложница“, понеже ги употребява в боговдъхновените си писания. (Песен 6:8, 9) Но в Еклисиаст 2:8 не използва никоя от тях.

В този стих намираме необичайна еврейска дума (в единствено и в множествено число), която не се среща никъде другаде в Библията. Учените признават, че не знаят точното ѝ значение. Според много библейски преводачи изразът в Еклисиаст 2:8 се отнася до жени, като първата дума е в единствено число, а втората е в множествено число или в превъзходна степен. Преводът „жена, дори много жени“ предава именно тази идея.

Соломон толкова се прославил, че царицата на богатото царство Сава чула за него, посетила го и била смаяна от видяното. (3 Царе 10:1, 2) Този случай подсказва за едно от възможните обяснения на думите „жена, дори много жени“. Соломон може би говорел за знатните жени, които идвали в двореца му през годините, когато все още имал Божието одобрение.