1. Каква способност може да ни помогне да проявяваме качествата на Бога?

 ЙЕХОВА ни е дарил със способността да се поставяме на мястото на другите. До известна степен можем да си представяме неща, които не сме изпитвали. (Прочети Ефесяни 5:1, 2.) Как можем да използваме този дар от Бога мъдро? И защо трябва да внимаваме как го използваме?

2. Какво изпитва Йехова, когато страдаме?

² Несъмнено се радваме, че Бог е обещал безсмъртен живот в небето за верните помазани и вечен живот на земята за лоялните „други овце“ на Исус. (Йоан 10:16; 17:3; 1 Кор. 15:53) Разбира се, нито безсмъртният живот в небето, нито вечният живот на земята ще бъдат помрачени от страданията, които понасяме днес. Йехова разбира каква болка изпитваме, както разбирал болката на израилтяните като роби в Египет. В Библията се казва: „Всеки път, когато страдаха, и той страдаше заедно с тях.“ (Иса. 63:9) Векове по–късно юдеите се страхували от враговете,  които се противопоставяли на възстановяването на храма, но Бог им казал: „Този, който ви докосва, докосва зеницата на окото ми.“ (Зах. 2:8) Подобно на една майка, която изпитва нежни чувства към бебето си, Йехова проявява любеща загриженост към служителите си. (Иса. 49:15) В известен смисъл Йехова може да се постави на мястото на другите и е дал и на нас такава способност. (Пс. 103:13, 14)

3. Какво показва, че Исус разбирал чувствата на другите?

³ Исус разбирал болката на другите, въпреки че никога не бил в тяхното положение. Например обикновените хора живеели в страх от религиозните водачи, които ги мамели и обременявали с много човешки правила. (Мат. 23:4; Мар. 7:1–5; Йоан 7:13) Исус изобщо не се страхувал и не се подвеждал от лъжите им, но можел да разбере как се чувстват хората. Затова, ‘виждайки множествата, той ги съжалил, защото били измъчени и разпръснати като овце без пастир’. (Мат. 9:36) Подобно на своя Баща Исус проявявал милост и състрадание. (Пс. 103:8)

4. Какво изпитвал Исус, когато виждал как хората страдат?

⁴ Когато виждал как хората страдат, Исус бил подтикнат да прояви любов към тях. Така той съвършено отразявал любовта на своя Баща. След една дълга проповедна обиколка Исус и апостолите искали да отидат на уединено място да си починат. Но тъй като изпитал жал към множеството хора, които били дошли при него, Исус „започнал да ги учи на много неща“. (Мар. 6:30, 31, 34)

5, 6. Какво трябва да правим, за да проявяваме любов подобно на Бога? Дай пример. (Виж илюстрацията в началото.)

⁵ Можем да проявяваме любов като Бога в отношенията си с другите. Представи си следната ситуация: Един млад християнин, когото ще наречем Стоян, мисли за възрастен брат, който изпитва затруднения с четенето поради слабото си зрение. Също така на този брат му е трудно да участва в службата от къща на къща. Стоян си припомня думите на Исус: „Както искате хората да постъпват с вас, така постъпвайте и вие с тях.“ (Лука 6:31) Затова се пита: „Какво искам другите да направят за мене?“ Искреният му отговор е: „Искам да играят футбол с мене!“ Но възрастният брат не може да играе футбол, нали? Думите на Исус по–скоро ни подтикват да се запитаме: „Какво щях да искам другите да направят за мене, ако бях на мястото на моя брат?“

⁶ Макар и млад, Стоян може да си представи как се чувства един възрастен човек. Той наблюдава своя брат и го слуша внимателно. Постепенно разбира, че заради възрастта на него му е трудно да чете Библията и да ходи на служба от къща на къща. Стоян осъзнава от какво се нуждае братът и иска да му помогне. Ние можем да правим същото. За да проявяваме любов подобно на Бога, трябва да се поставяме на мястото на другия. (1 Кор. 12:26)

7. Как можем да разберем болката на другите?

⁷ Не винаги е лесно да разберем болката на другите. Много хора се сблъскват с трудности, с които ние никога не сме се сблъсквали. Някои страдат физически поради травма, болест или напреднала възраст. Други страдат  емоционално заради депресия, пристъпи на паника или малтретиране в миналото. Трети живеят в разделен по вяра дом или в семейство с един родител. Всеки се бори с някакъв проблем и често това е проблем, който ние самите не сме имали. Как можем да подражаваме на Божията любов в такъв случай? Важно е да слушаме внимателно другия, докато не разберем поне донякъде как се чувства той. В резултат ще бъдем подбудени да проявим любов подобно на Йехова, като окажем необходимата подкрепа. Нуждите на всеки човек са различни, но можем да осигурим духовно насърчение и друга практическа помощ. (Прочети Римляни 12:15; 1 Петър 3:8.)

8. Какво помагало на Исус да проявява доброта?

⁸ Божият син казал: „Всевишният ... е добър дори към неблагодарните и злите.“ (Лука 6:35) Исус подражавал на Бога, като проявявал доброта. Какво му помагало? Той се отнасял по мил начин към хората, като си представял как ще се почувстват от думите и действията му. Например една жена, която била известна като грешница, се приближила до Исус, заплакала и сълзите ѝ падали върху краката му. Той видял разкаянието ѝ и знаел колко наранена би се почувствала, ако я изгони безмилостно. Вместо това той я похвалил и ѝ простил. Когато един фарисей се възмутил от станалото, Исус се отнесъл по мил начин и към него. (Лука 7:36–48)

9. Какво може да ни помогне да проявяваме доброта подобно на Бога? Дай пример.

⁹ Как можем да проявяваме доброта подобно на Бога? Апостол Павел писал: „Робът на Господаря не бива да се кара, но трябва да бъде нежен [тактичен — бел. под линия] към всички.“ (2 Тим. 2:24) Тактичните хора знаят как да подходят в деликатна ситуация, без да наранят чувствата на другите. Нека да помислим как можем да сме добри в следните ситуации: Нашият работодател не си върши добре задълженията. Как ще реагираме? Наш събрат идва на събрание за първи път от няколко месеца. Какво ще му кажем? В службата домакинът ни казва: „Нямам време да разговарям с вас.“ Ще бъдем ли любезни? Вкъщи брачният партньор ни пита: „Защо не ми каза какво си планирал за събота?“ Ще отговорим ли по мил начин? Като се поставяме на мястото на другите и се опитваме да си представим как думите ни ще им повлияят, ще знаем какво да кажем и как да постъпим, така че да проявим доброта подобно на Йехова. (Прочети Притчи 15:28.)

10, 11. Какво ще ни помогне да проявяваме мъдрост подобно на Бога? Дай пример.

¹⁰ Способността да си представяме неща, които не сме преживявали, може да ни помогне също да проявяваме мъдрост подобно на Йехова и да предвидим възможния резултат от действията си. Мъдростта е едно от основните качества на Йехова и ако реши, той може да предвиди подробно резултатите от дадени действия. Макар че сме по–ограничени в това отношение, е добре да мислим какво може да стане, ако постъпим по определен начин. Израилтяните не мислели за последствията от непослушанието си към Бога. Въпреки всичко, което Бог направил за тях, Моисей знаел, че те ще продължават да вършат зло в очите на Йехова. Пред целия  сбор на Израил той изрекъл на всеослушание думите на следната песен: „Израилтяните са народ, лишен от разум, сред тях няма разсъдливост. Ех, защо не бяха мъдри! Тогава щяха да се замислят за това, щяха да помислят какъв край ги чака.“ (Втор. 31:29, 30; 32:28, 29)

¹¹ За да проявяваме мъдрост подобно на Бога, е необходимо да мислим или дори да си представяме какви може да са резултатите от действията ни. Например, ако ходим с някого, трябва да осъзнаем колко силно може да е сексуалното привличане. Затова ще избягваме всичко, което би застрашило скъпоценните ни взаимоотношения с Йехова. Нека постъпваме в съгласие с вдъхновения от Бога съвет: „Благоразумният вижда злото и се скрива, а неопитните вървят напред и понасят лошите последствия.“ (Пр. 22:3)

12. Как мислите могат да бъдат навреждащи?

¹² Благоразумният човек е наясно, че мислите са като огън. Ако се използва правилно, огънят може да е полезен, например за готвене. Но когато загубим контрол над него, огънят може да бъде опасен и да изгори къщата и хората в нея. По подобен начин мислите ни носят полза, ако ни помагат да подражаваме на Йехова. Но те могат да бъдат навреждащи, когато подхранват неморални желания. Например, ако често си фантазираме нещо погрешно, може в крайна сметка да го извършим. Всъщност, ако се поддаваме на неморални мисли, може да разрушим взаимоотношенията си с Йехова. (Прочети Яков 1:14, 15.)

13. Какъв живот вероятно си представяла Ева?

¹³ Да разгледаме как в първата жена Ева се събудило желание да яде забранения плод на „дървото на познанието за доброто и злото“. (Бит. 2:16, 17) Змията ѝ казала: „Изобщо няма да умрете! Понеже Бог знае, че в деня, в който ядете от него, очите ви ще се отворят и ще станете като Бога — ще знаете какво е добро и какво е зло.“ Ева видяла, че „дървото е добро за храна, примамливо за очите“. Какъв бил резултатът? В Библията се казва: „[Ева] откъсна от плода му и яде. После даде и на мъжа си, когато беше при нея, така че и той яде.“ (Бит. 3:1–6) Явно на Ева ѝ харесала идеята, която Сатана ѝ представил. Вместо някой да ѝ казва какво е добро и какво е зло, тя щяла сама да решава това. Колко навреждащо било такова мислене! Съпругът на Ева, Адам, също съгрешил и така ‘грехът влязъл в света и чрез греха — смъртта’. (Рим. 5:12)

14. Как Библията ни помага да избягваме погрешно поведение?

 ¹⁴ Грехът на Ева в Едемската градина не бил сексуална неморалност. Исус обаче предупредил да не си представяме как вършим неморалност. Той казал: „Всеки, който гледа една жена така, че да събуди в себе си страст към нея, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.“ (Мат. 5:28) Освен това Павел ни подканил: „Нека плановете ви не бъдат свързани с желанията на плътта.“ (Рим. 13:14)

15. Какви съкровища трябва да си събираме и защо?

¹⁵ Друга опасност е да си фантазираме, че ставаме много богати, като в същото време не обръщаме внимание на духовните неща. Всъщност притежанията на богатия „са като защитна стена във въображението му“. (Пр. 18:11) Исус разказал притча, за да покаже колко безполезно е някой да „събира съкровища за себе си, но да не е богат в Божиите очи“. (Лука 12:16–21) Йехова се радва, когато правим това, което му е угодно. (Пр. 27:11) Колко сме щастливи да имаме неговото одобрение, тъй като си събираме „съкровища на небето“! (Мат. 6:20) Несъмнено добрите взаимоотношения с Йехова са най–ценното ни притежание.

16. Какво може да ни помогне да контролираме тревожните мисли?

¹⁶ Ако полагаме усилия да си събираме „съкровища на земята“, ще изпитваме много тревоги. (Мат. 6:19) Исус разказал притча, за да обясни, че „грижите на тази система и измамливата сила на богатството“ могат да задушат посланието за Царството. (Мат. 13:18, 19, 22) Независимо дали се тревожат за пари, или не, някои хора постоянно си представят всякакви лоши неща. Но ако не контролираме тревожните мисли, може да си навредим във физическо и духовно отношение. Нека да се уповаваме на Йехова и да помним, че „тревогите потискат сърцето на човека, а добрата дума го развеселява“. (Пр. 12:25) Добрите думи от някого, който ни разбира, могат да ни насърчат. Като споделяме проблемите си с родителите си, брачния партньор или доверен приятел, който има Божия възглед за нещата, може да облекчим тревогите си.

17. Как Йехова ни помага да се справяме с тревогите си?

¹⁷ Никой не разбира нашите тревоги по–добре от Йехова. Павел писал: „Не се безпокойте за нищо, но във всичко чрез молитви и усърдни молби, заедно с изрази на благодарност, разкривайте исканията си пред Бога и мирът от Бога, който превъзхожда всяка мисъл, ще пази сърцата ви и умовете ви посредством Христос Исус.“ (Флп. 4:6, 7) Затова, когато изпитваш притеснения, помни, че с подкрепата на събратята си, старейшините, „верния роб“, ангелите, Исус и самия Йехова можеш да се предпазиш от духовна вреда.

18. Как ни помага размисълът?

¹⁸ Както видяхме, размисълът може да ни помогне да проявяваме Божиите качества, като например любовта. (1 Тим. 1:11; 1 Йоан 4:8) Ще бъдем щастливи, ако проявяваме истинска любов, мислим за последствията от действията си и избягваме тревогите, които ограбват радостта ни. Така че нека използваме Божия дар да си представяме живота в новия свят и да проявяваме любов, доброта и мъдрост подобно на Бога, което ще ни носи несравнима радост. (Рим. 12:12)