„От всички класически гръцки философи този, който е оказал най–голямо влияние при оформянето на съвременната представа за ада, е Платон.“ („История на ада“ от Жорж Меноа, стр. 50)

„От средата на II век сл. Хр. християните, които били запознати с гръцката философия, започнали да чувстват необходимостта да изразяват своята вяра с нейните понятия ... Философията, която им допаднала най–много, била платонизмът [ученията на Платон].“ („Нова британска енциклопедия“, 1988 г., т. 25, стр. 890)

„Ученията на църквата потвърждават съществуването на ада и неговата вечност. Веднага след смъртта душите на онези, които са извършили смъртен грях, слизат в ада, където получават наказанието на ада, ‘вечен огън’. Главното наказание, което човек понася в ада, е това, че завинаги е отделен от Бога.“ („Катехизис на католическата църква“, издание 1994 г., стр. 270)

„Живите знаят, че ще умрат, а мъртвите нищо не знаят, ... защото в гроба, където ще идеш, няма ни работа, ни мислене, ни знание, ни мъдрост.“ (Еклисиаст 9:5, 10, „Синодално издание на Библията“)

Какво разкриват тези думи за състоянието на мъртвите? Дали страдат в някакво място, за да изкупят грешките си? Не, тъй като те „нищо не знаят“. Ето защо, когато страдал от една мъчителна болест, патриархът Йов умолявал Бога: „Защо не ме скриеш в гроба!“ (Йов 14:13) Молбата на Йов показва, че „гробът“ не е място на вечни мъчения, а е просто общият гроб на човешкия род, където всякаква дейност спира.

Освен това какво престъпление, колкото и жестоко да е, би накарало един Бог на любовта да измъчва някого вечно? (1 Йоан 4:8) Но ако учението за ада е погрешно, дали това се отнася и за учението за небесния живот?

Сравни следните библейски стихове: Псалм 146:3, 4; Деяния 2:25–27; Римляни 6:7, 23