Как гледал Исус на политиката?

ПИСАТЕЛИТЕ на евангелията описват няколко събития от службата на Исус, при които той се сблъскал с политиката. Например, след като Исус се покръстил на 30–годишна възраст, Дяволът му предложил да стане владетел на света. След време една тълпа искала да направи Исус цар, а при друг случай хората искали той да стане политически активист. Как реагирал Исус? Нека разгледаме тези случки.

Владетел на света. В евангелията се посочва, че Дяволът предложил на Исус да владее „всички царства на света“. Помисли колко много добрини можел да направи Исус за страдащото човечество, ако имал власт над целия свят! Кой политически ориентиран човек, искрено загрижен за благополучието на човечеството, би устоял на подобно предложение? Исус обаче го отхвърлил. (Матей 4:8–11)

Цар. Много от съвременниците на Исус отчаяно търсели владетел, който да разреши икономическите и политическите им проблеми. Тъй като способностите на Исус им направили впечатление, хората искали той да се включи в политиката. Как реагирал Исус? Йоан, който написал едно от евангелията, казва: „Исус, като знаеше, че се канят да дойдат и да го хванат, за да го направят цар, пак отиде в планината съвсем сам.“ (Йоан 6:10–15) Очевидно Исус отказвал да участва в политиката.

Политически активист. Обърни внимание какво станало дни, преди Исус да бъде убит. При него отишли учениците на фарисеите, които искали независимост от римската империя, заедно с иродианите, членове на политическа партия, подкрепяща Рим. Те искали той да заеме политическа позиция и затова го попитали дали юдеите трябва да плащат данъци на Рим.

Марко записал какво казал Исус: „‘Защо ме подлагате на изпитание? Покажете ми един динарий.’ Те му дадоха един динарий. И той ги попита: ‘Чий образ и надпис е това?’ Те отговориха: ‘На императора.’  Тогава Исус каза: ‘Плащайте на императора онова, което е на императора, а на Бога — онова, което е на Бога.’“ (Марко 12:13–17) Коментирайки причината за отговора на Исус, авторът на книгата „Църквата и държавата — история на две царства“ прави следното заключение: „Той отказал да играе ролята на политически месия и внимателно показал докъде се простира властта на императора и на Бога.“

Исус не оставал безучастен, когато виждал бедността, корупцията и несправедливостта. Всъщност Библията разкрива, че той изпитал силна жал поради окаяното състояние на хората около него. (Марко 6:33, 34) И все пак Исус не предприел действия да премахне несправедливостите в света, макар че някои се опитали да го въвлекат в политическите спорове по негово време.

От тези примери ясно разбираме, че Исус отказвал да участва в политиката. Какво да кажем за християните днес? Какво трябва да правят те?