Вече познавам Бога, на когото се покланям

Разказано от Мариета Мануел Бакудьо

Един проповедник от Петдесетната църква, за когото се говореше, че притежава силата да изцелява, дойде на посещение. Когато ме докосна, паднах в безсъзнание на земята, „повалена от духа“. Щом се свестих, изглеждаше, че съм получила онова, за което копнеех — силата да изцелявам. Как се озовах в тази ситуация и как случилото се се отрази на живота ми? Преди да обясня, нека ви разкажа за произхода си.

АЗ СЪМ седмото от десет деца и съм родена в Илокос Норте (Филипините) на 10 декември 1968 г. Подобно на повечето филипинци бях възпитана като католичка. Завърших средното си образование през 1986 г. и исках да стана медицинска сестра. Но мечтата ми остана неизпълнена, защото се разболях сериозно. Дори си мислех, че ще умра. В отчаянието си умолявах Бога да ми помогне и му казах, че ако оздравея, ще му служа през целия си живот.

След дългото си възстановяване си спомних за обещанието, което бях дала на Бога. Затова през юни 1991 г. се записах в библейско училище към Петдесетната църква. В учебния план беше включено получаването на „дара на светия дух“. Аз исках да притежавам силата да лекувам. В училището ни казваха, че тази сила може да бъде придобита чрез пост и молитви. Веднъж в усилията си да създам впечатлението, че имам този „дар“, тайно подслушвах една от съученичките си, докато тя се молеше на глас в един ъгъл в часа за молитва. Малко преди да свърши, бързо се върнах на мястото, където бях коленичила. След това ѝ казах точно за какво се беше молила и тя повярва, че вече имам „дара на светия дух“!

По време на обучението си в училището имах много въпроси. Например в Матей 6:9 се говори за Бащата и неговото име. Питах се „Кой е Бащата, за когото говори Исус?“ и „Чие име трябва да бъде осветено?“. Отговорите, които ми даваха учителите ми, често бяха неясни и незадоволителни. Те говореха за Троицата и казваха, че тя е тайнство. Това доста ме объркваше. Въпреки всичко продължих обучението си за пастор.

Срещам се със Свидетелите на Йехова

В библейското училище бяхме учени, че Свидетелите на Йехова пропагандират най–лошата форма на фалшива религия. Освен това за тях се казваше, че са антихристът. Развих отвращение към тази религия.

През втората година от обучението си посетих родителите си по време на една училищна ваканция. Една от сестрите ми, Кармен, чу, че съм у дома, и дойде да ме види. Тя вече беше покръстена целодневна служителка от Свидетелите на Йехова. Когато се опита да ми говори за Бога, аз яростно ѝ отговорих: „Вече познавам Бога, на когото служа!“ После я нагрубих, отблъснах я и повече не ѝ дадох възможност да говори с мене.

 След като се върнах в библейското училище, Кармен ми изпрати екземпляр от брошурата „Трябва ли да вярваш в троицата?“ * Веднага я смачках и я хвърлих в огъня. Още бях ядосана на сестра си.

Напредвам като пастор

Като продължих обучението си в библейското училище, успях да привлека няколко души към своята вяра. Бях особено горда, когато майка ми и един от братята ми станаха членове на Петдесетната църква.

През март 1994 г. завърших библейското училище. Както споменах в увода, на този ден беше дошъл един гостуващ проповедник. Всички завършващи искахме да бъдем с него, тъй като вярвахме, че той притежава дара да изцелява. Качихме се на подиума, като скачахме и пляскахме заедно с него в ритъма на музиката. Тогава всеки, когото той докосваше, падаше на пода, „повален от духа“ *. Когато докосна и мене, аз също паднах и загубих съзнание. Щом дойдох на себе си, бях уплашена, но усещах, че вече имам силата да изцелявам, и затова бях щастлива.

Скоро след това използвах тази сила, за да излекувам едно момиче, което беше много болно и имаше треска. Веднага след като се помолих, то започна да се поти и треската отмина. Най–накрая почувствах, че мога да изпълня обещанието, което дадох на Бога. Но странното беше, че изпитвах празнота. Дълбоко в себе си вярвах, че има само един Бог, но не знаех кой в действителност е той. Освен това имах постоянни съмнения относно много от доктрините на църквата.

Неща, които промениха мисленето ми

След тези събития моята неприязън към Свидетелите на Йехова се засили още повече. Щом попаднех на техни издания, ги изгарях. После се случи нещо неочаквано. Ужасих се, когато научих, че майка ми вече не иска да посещава Петдесетната църква. Кармен изучаваше Библията с нея. Много се ядосах на сестра си!

По това време намерих един брой на списание „Пробудете се!“ в дома на майка ми. По принцип веднага бих го изгорила. Но тъй като се чудех какво чете тя, го прелистих. Попаднах на статия за един човек, който ревностно вярвал в ученията на църквата. Но когато започнал да чете изданията на Свидетелите заедно с Библията, той се убедил, че ученията за Троицата, огнения ад и безсмъртието на душата нямат библейска основа. Това докосна сърцето ми. Именно тези неща ме вълнуваха. Оттогава нататък копнеех за времето, когато ще разбирам библейската истина.

След като в „Пробудете се!“ прочетох биографичния разказ на един алкохолик и наркоман, който направил големи положителни промени, защото  изучавал Библията, започнах да чета повече от изданията на Свидетелите. Попадна ми екземпляр от брошурата „Божието име, което ще пребъде навеки“ *. След като я прочетох, разбрах, че Божието име е Йехова. Толкова се зарадвах да науча истината за единствения истински Бог! (Второзаконие 4:39; Йеремия 10:10)

Продължих да чета тайно и научих още много други библейски истини. Например в училището на Петдесетната църква бях учена, че Исус е Бог, но в Библията прочетох, че той е „Синът на живия Бог“. (Матей 16:15, 16)

Нагласата ми се променя

Следващия път, когато се видях с Кармен, тя се изненада, че я помолих да ми даде екземпляр от брошурата „Божието име, което ще пребъде навеки“, и някои други издания. Бях прекарала много години в това библейско училище, но там не бях учена на истината, а бях заслепена. По онова време сърцето ми преливаше от радост поради истините, които научавах от Библията. Усетих в пълна степен силата на Исусовите думи: „Ще знаете истината и истината ще ви освободи.“ (Йоан 8:32) Тези истини започваха да променят живота ми.

Известно време смятах, че мога тайно да се покланям на Йехова Бог и да продължавам да служа като пастор. Не след дълго осъзнах, че вече не мога да уча другите на много от доктрините на църквата. Въпреки това се страхувах. Как щях да изкарвам прехраната си, ако се откажех от службата като пастор? Какъв позор би било за църквата някой от пасторите в нея да стане Свидетел на Йехова! Така че продължих да служа като пастор, но избягвах да уча хората на фалшивите доктрини на църквата.

Когато отново срещнах сестра си Кармен, тя ми предложи да посетя някое събрание на Свидетелите на Йехова. Тъй като често ходех до главната Петдесетна църква в Лаоаг, тайно потърсих мястото за събрания, Залата на Царството на Свидетелите там. Запознах се с Алма Пресьоса Вилярин, позната като „Прешъс“ — целодневна служителка в местния сбор. Макар и все още да имах отрицателни чувства към Свидетелите, приех предложението ѝ да ме учи за Библията.

Сестра ми беше много търпелива, когато споделяше библейските истини с мене. Видях същото търпение и у Прешъс. Тя много ми помогна да разбера Библията, въпреки че се дразнех, опитвах се да споря с нея и понякога повишавах тон, настоявайки на някое от нещата, на които бях учена преди. Личният интерес, смирението  и мекотата, които Прешъс и други Свидетели проявяваха към мене, докоснаха сърцето ми. Това ме подтикна да искам да се покланям на Йехова.

През юли 1995 г. осъзнах, че ако искам да съм угодна на Бога, нямам друг избор, освен да се откажа от службата като пастор. Защо? В Откровение 18:4 с образен език се говори за фалшивата религия с думите: „Излезте от нея, народе мой, ако не искате да участвате в греховете ѝ и да получите дял от бедствията ѝ!“ Как щях да изкарвам прехраната си? От Евреи 13:5 научих, че ако върша волята на Бога, той обещава: „Няма да те изоставя, нито ще те напусна.“

Въпреки че баща ми и брат ми ми се противопоставяха силно, две седмици преди покръстването си като Свидетелка на Йехова събрах смелост и отидох у дома, за да изгоря всички неща, които използвах преди в службата като пастор. След като го направих усетих, че всички специални сили, които имах преди, бяха изчезнали. В миналото, когато спях, чувствах как нещо постоянно ме натиска. Това чувство също вече го нямаше. Сенките, които виждах на прозореца в стаята си, никога повече не се появиха. От изучаването си на Библията научих, че всички т.нар. дарове днес, включително силата да изцеляваш, не произхождат от Бога, а от злите духове. Толкова се радвам, че се освободих от тяхното влияние, подобно на прислужницата, която Павел освободил от „демон гадател“. (Деяния 16:16–18)

Само каква радост беше с майка ми да се покръстим като Свидетелки на Йехова през септември 1996 г.! След покръстването си станах целодневна проповедничка и се радвах да служа по този начин дълги години.

Сега съм женена за моя съпруг, Силвър. Заедно полагаме големи усилия да възпитаваме дъщеря си в пътя на библейската истина. Някои от другите ми сестри също се присъединиха към нас в службата на Йехова. Макар и да съжалявам, че в продължение на много години не познавах в действителност Бога, сега съм много щастлива, че познавам Бога, на когото се покланям.

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 13]

Използвах тази сила, за да излекувам едно момиче, което беше много болно и имаше треска

[Текст в блока на страница 14]

Тези истини започваха да променят живота ми

[Текст в блока на страница 15]

Толкова се зарадвах да науча истината за единствения истински Бог!

[Снимка на страница 13]

На дипломирането ми като пастор

[Снимка на страници 14, 15]

Прешъс изучава Библията с мене

[Снимка на страница 15]

Когато с майка ми се покръстихме

[Снимка на страница 15]

Като целодневна проповедничка на Свидетелите на Йехова

[Снимка на страница 15]

Със съпруга ми, дъщеря ни и много от моите роднини, които се присъединиха към нас в истинското поклонение