Писмо от Гърция

Проповядваме в най–южната точка на Европа

ВЕЛИЧЕСТВЕНАТА планина Лефка на остров Крит лека–полека започва да изчезва от погледа ни, докато корабчето ни плава към малкото плато, което се подава от дълбините на Средиземно море. На борда е нашата група от 13 души, която пътува за проповедна обиколка на остров Гавдос — малка точка на картата, която бележи най–южния край на Европа.

Изглежда, че пътуването ни в този горещ летен ден ще бъде спокойно. Но изведнъж вятърът яростно разпенва морските вълни, които понасят корабчето ни като коркова тапа. Прилошава ми и си припомням библейското повествование за апостол Павел, който преживял силна буря в тези води векове по–рано, когато остров Гавдос бил познат с името Клавда. (Деяния 27:13–17) Единствено се надявам да стигнем живи и здрави до Гавдос.

Най–накрая виждаме целта си — остров с отсечени скалисти брегове. Той е относително равен, с надморска височина само около 300 метра, без ясно изразени върхове. Гъста растителност от иглолистни дървета и храсти покрива по–голямата част на този остров, чиято площ е приблизително 26 квадратни километра. На някои места хвойните стигат чак до брега.

Преди време на острова са живеели около 8000 души. Днес постоянните жители са по–малко от 40. Изглежда, че остров Гавдос е останал встрани от съвременната цивилизация. Въпреки че товарни кораби и танкери често минават край бреговете на острова, достъпът до него не е лесен, тъй като връзката с Крит е посредством ферибот, който често закъснява или изобщо не отплава поради лоши метеорологични условия.

Ние сме тук, за да дадем на хората нещо положително и насърчително — сигурна надежда за по–добро бъдеще и перспектива за безкраен живот и съвършено здраве. Когато корабчето ни влиза в пристанището, вече нямаме търпение да слезем на брега и да споделим добрата новина с всички.

Четири часа и половина бяхме подмятани от бурното море и нашите бледи лица разкриват, че пътуването до Гавдос, определено не беше спокоен круиз. Но след освежаваща дрямка и чаша кафе се чувстваме добре. После накратко преглеждаме библейското  повествование за пътуването на Павел, отправяме сърдечна молитва към Бога и сме готови да започнем.

Местните хора са любезни и гостоприемни. Те ни канят в домовете си и ни предлагат почерпка. Освен че споделяме добрата новина от Библията с тях, ние отвръщаме на гостоприемството им с практична помощ, когато е необходимо. Докато проповядва на една жена, член на групата ни, който е електротехник, забелязва, че един уред на работното ѝ място е развален, и предлага да го поправи. Жената е трогната, приема библейската литература, която предлагаме, и изразява похвала за дейността ни. Друга жена ни благодари с думите: „Вашата дейност е от Бога, а не от хората, и това се вижда от факта, че сте дошли да проповядвате на този отдалечен остров.“

Изглежда хората проявяват голяма признателност за литературата, която носим. Един мъж приема списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“ и иска повече литература, която да чете през зимните месеци. Друг не само взема някои от нашите издания за себе си, но ни моли за допълнителни екземпляри, за да са на разположение на клиентите в магазина му. Той ни дава адреса си, така че да можем да му изпращаме списанията всеки месец. Едно семейство много се впечатлява от факта, че техният малък остров е споменат в Библията. Те с радост приемат нашите списания.

Въпреки че откликът на хората е много насърчителен, посещението на остров Гавдос връща тъжни спомени у някои от нас. Край залива Саракинико има една сграда, в която в миналото са били държани политически затворници. Емануил Лионудакис, един Свидетел на Йехова, е бил затворен тук в края на 30–те години на миналия век заради проповедната си дейност. * По това време Гавдос е бил описван като „неплодороден остров, раждащ само смъртоносни скорпиони, място, където мнозина ... умират от глад, лишения и болести, с право наричан острова на смъртта.“ Лионудакис ловял риба, за да се изхранва, въпреки че като единствен Свидетел на Йехова бил много зает да проповядва на останалите затворници. Виждайки мястото, където той е бил заточен преди около 70 години, неговите дъщеря, зет и внучка са дълбоко развълнувани. Примерът му насърчава всички нас да останем лоялни и дейни в службата.

За хората, заточени тук в миналото, остров Гавдос едва ли е бил туристически рай. Но за нас той се оказва гостоприемно място, докато проповядваме тук през уикенда, разпространявайки 46 списания и 9 брошури сред добросърдечните островитяни. Очакваме с нетърпение следващата ни среща с нашите нови приятели!

Неусетно стана време да отпътуваме. Но морето отново е против нас и заминаването ни, планирано за 17 часа, е отложено. Качваме се на корабчето в полунощ и се приготвяме за още едно тежко пътуване. Най–накрая в 3 часа сутринта отплаваме, и след около 5 ча̀са в бурното море пристигаме успешно в Крит. Изтощени, правим първите си неуверени крачки на сушата, но сме радостни, че успяхме да известим името на Йехова на остров Гавдос. (Исаия 42:12) Всички сме единодушни, че усилията ни си заслужаваха. Скоро ще забравим трудностите, които преживяхме, но сме сигурни, че споменът за това пътуване ще остави незаличима следа в сърцата ни.

[Бележка под линия]

[Снимки на страница 24]

Нос Трипити, най–южната точка на Европа

[Снимка на страница 25]

Заливът Саракинико, сграда, в която са били държани заточениците, и паметна плоча

[Информация за източника на снимката на страница 25]

Courtesy of Hellenic Post