„Веднага след смъртта душите на онези, които са извършили смъртен грях, слизат в ада, където получават наказанието на ада, ‘вечен огън’.“ („Катехизис на католическата църква“) Според някои религиозни водачи в ада човек е напълно отделен от Бога.

„Душата, която греши, тя ще умре.“ (Езекиил 18:4) „Мъртвите не съзнават нищо.“ (Еклисиаст 9:5) Ако душата умира и не съзнава нищо, как е възможно да бъде измъчвана във „вечен огън“ или да страда, защото завинаги е отделена от Бога?

В Библията еврейските и гръцките думи, често превеждани като „ад“ или „преизподня“, всъщност се отнасят за общия гроб на човечеството. Например, когато Йов страдал поради мъчителна болест, той се молел на Бога: „Защо не ме скриеш в гроба [преизподнята, „Синодално издание на Библията“]!“ (Йов 14:13) Йов искал да намери облекчение от страданията си в гроба, а не да отиде на място, където да бъде мъчен или отделен от Бога.

Ако човек смята, че Бог е жесток, не може да се приближи до него. Росио, която живее в Мексико, казва: „От детството си бях учена на доктрината за огнения ад. Бях толкова ужасена, че не можех да си представя, че Бог има хубави качества. Смятах, че той е гневлив и строг.“

Росио променила възгледа си за Бога, след като разбрала какво казва Библията за Божиите присъди и за състоянието на мъртвите. Тя споделя: „Сякаш огромен товар падна от раменете ми. Започнах да вярвам, че Бог иска най–доброто за нас, че ни обича и че аз също мога да го обичам. Той е като баща, който държи за ръка децата си и иска най–доброто за тях.“ (Исаия 41:13)

Мнозина стават религиозни поради страх от огнен ад, но Бог не иска да му служим, защото се страхуваме от него. Исус казал: „Обичай своя Бог, Йехова.“ (Марко 12:29, 30) Нещо повече, като знаем, че Бог постъпва справедливо днес, имаме доверие, че ще действа така и в бъдеще. Подобно на приятеля на Йов, Елиу, с увереност можем да кажем: „Не може истинският Бог да постъпва неправедно и Всемогъщият да върши несправедливост!“ (Йов 34:10)