АПОСТОЛ Павел написал тези думи до християнските си събратя в Рим около 56 г. В Библията не се казва дали наистина отишъл в Испания. Но какъвто и да е бил случаят, благодарение на усилията на Павел или други мисионери добрата новина от Божието Слово, Библията, достигнала Испания през II век.

Не след дълго там имало многобройни християнски общности, които процъфтявали. Така възникнала нуждата от превод на Библията на латински. Това се дължало на факта, че през II век Испания била под римска власт и латинският бил общоприетият език в обширната Римска империя.

Християни в Испания създали няколко латински превода, познати като „Ветус Латина Хиспана“. Тези латински преводи се използвали в Испания в продължение на много години, преди Йероним да завърши известния си латински превод „Вулгата“ в началото на V век.

Този превод, който Йероним направил във Витлеем, Палестина, достигнал Испания много бързо. Когато Луциний, заможен изследовател на Библията, научил, че Йероним подготвя превод на латински, пожелал да притежава екземпляр от него възможно най–скоро. Той изпратил шестима писари във Витлеем да направят препис на текста и да го донесат в Испания. През следващите векове преводът „Вулгата“ постепенно изместил „Ветус Латина Хиспана“. Благодарение на тези преводи на латински хората в Испания можели да четат Библията и да разбират нейното послание. Но с края на Римската империя възникнала нужда от нови преводи.

През V век вестготите и други германски племена завладели Испания и на полуострова се разпространил един нов език — готският. Нашествениците изповядвали форма на християнството, позната като арианство, която отричала доктрината за Троицата. Те донесли със себе си свой превод на Писанието — готската Библия на Улфила. Тя била четена в Испания до края на VI век, когато вестготският цар Рекаред приел католицизма и отхвърлил арианството. Той заповядал всички ариански книги, включително Библията на Улфила, да бъдат събрани и унищожени. В резултат на това в Испания не останали текстове на готски език.

През този период обаче Божието Слово продължило да се разпространява. Освен готският език, в Испания бил говорен и латински диалект, от който по–късно произлезли романските езици, характерни за Пиренейския полуостров. * Най–старите текстове на този латински диалект са известни като „вестготски плочи“, тъй като били написани на каменни плочи. Те  датират от VI и VII век и някои от тях съдържат откъси от Псалмите и Евангелията. На една от плочите е изписан целият 16 псалм.

Тези обикновени плочи с текста на Писанието показват, че по това време хората както четели, така и преписвали Божието Слово. Явно учителите използвали библейските текстове като упражнение за учениците, които се учели да четат и пишат. Каменните плочи били евтин материал за писане в сравнение със скъпия пергамент, използван в средновековните манастири за правенето на илюстровани Библии.

Една безценна илюстрована Библия се съхранява в църквата Сан Исидоро в Леон, Испания. Тя е направена през 960 г., като има 1028 страници с размер 47 на 34 см и тежи 18 кг. Друга такава Библия е Библията на Рипол, която днес се намира във библиотеката на Ватикана. Тя е от 1020 г. и е една от най–пищно илюстрованите Библии от Средновековието. При създаването на такова произведение на изкуството, монахът навярно отделял цял ден за изрисуването на една начална буква или цяла седмица за подготовката на заглавната страница. Но колкото и скъпоценни да са, тези Библии не допринасяли за разпространението на Божието Слово сред обикновените хора.

През VIII век друг език започнал да пуска корени в Испания в резултат на ислямското нашествие на полуострова. В областите, завладени от мюсюлманите, арабският език изместил латинския и така възникнала нуждата от Библия на този нов език.

В средновековна Испания се разпространили много арабски преводи на Библията, предимно на Евангелията. Явно през VIII век Хуан, епископ от Севиля, превел цялата Библия на арабски. За съжаление много от тези арабски преводи са изгубени. Един от тях, съдържащ Евангелията и направен в средата на X век, се съхранява в катедралата в Леон.

През късното Средновековие на Пиренейския полуостров започнал да се оформя кастилският, или испанският. Този нов език станал важно средство за разпространяването на Божието Слово. * Най–ранният превод на текста на Библията на испански се появил в книгата „Подвизи отвъд морето“ (La Fazienda de Ultra Mar) от началото на XIII век. Тя съдържа разказ за пътуване до Израел и откъси от Петокнижието, Евангелията и Посланията.

Църквата обаче не била доволна от този превод. През 1234 г. на Събора в Тарагона бил издаден указ всички книги, съдържащи откъси от Писанието, да бъдат предадени на местното духовенство, за да бъдат изгорени. За щастие издаването на други библейски преводи продължило. Крал Алфонсо X (1252–1284 г.), смятан за основател на писмения испански език, искал да има превод на Писанието на новия език и подкрепил издаването му. Сред испанските преводи от този период са т.нар. Предалфонска Библия и издадената скоро след това Библия Алфонсина, която представлява най–пълният превод на испански за времето си.

Тези преводи допринесли за оформянето и обогатяването на зараждащия се испански език. Ученият Томас Монтгомъри казва относно Предалфонската Библия: „Преводачът на тази Библия е постигнал възхитителни резултати по отношение на точността и красивия изказ. ... Езикът е прост и ясен, както било нужно за превод на Библията, предназначен за хора, които нямат познания по латински език.“

Но тези ранни преводи на испански били направени от латинската „Вулгата“, а не от оригиналните езици. От XIV век нататък юдейски учени направили няколко превода на испански на Еврейските писания директно от еврейски език. По това време в Испания се намирала най–голямата юдейска общност в Европа и юдейските преводачи имали достъп до точни еврейски ръкописи. *

Забележителен пример в това отношение била Библията на Алба, завършена през XV век. Испанският благородник Луис де Гусман възложил на равин Моисес Аракел да преведе Библията на кастилски, или чист испански. Той посочил две причини за необходимостта от този нов превод. Първо, той казал: „Днешните Библии на романски език са много неточни.“ После добавил: „Хората като нас се нуждаят изключително много от бележките в полето, разясняващи трудните откъси.“ Това показва, че хората по онова време искрено желаели да четат и разбират Библията. Освен това е доказателство, че преводи на Писанието на местния език вече били широко разпространени в Испания.

Благодарение на преводачите и преписвачите през Средновековието, образованите хора в  Испания можели да четат Библията на собствения си език без каквито и да било затруднения. Историкът Хуан Орц Гонсалес обяснява, че в резултат на това „испанците били по–добре запознати с Библията от хората в Германия и Англия преди времето на Лутер“.

В края на XV век обаче Инквизицията забранила превеждането и притежаването на Библията на който и да било от местните езици. Тази забрана останала в сила в продължение на цели три века. През този труден период смели преводачи подготвили нови испански преводи в чужбина и след това тайно ги внесли в страната. *

Както разкрива историята на Библията в средновековна Испания, противниците се опитали да попречат на разпространяването на Божието Слово по най–различни начини. Но в крайна сметка те не могли да заглушат думите на Всемогъщия Бог. (Псалм 83:1; 94:20)

Благодарение на неуморните усилия на голям брой изследователи Библията станала достъпна за хората в средновековна Испания. Съвременните преводачи следват стъпките на тези смели личности, които превели Писанието на латински, готски, арабски и испански. Така милиони испаноговорящи хора днес могат да четат Божието Слово на език, който докосва сърцето им.