Когато създал хората, Бог имал намерението те да живеят вечно на земята, без болести и смърт. Но първият човек, Адам, проявил непослушание спрямо своя Създател и загубил възможността да живее вечно. Като потомци на Адам, сме наследили смъртта от него. (Римляни 5:8, 12; 6:23) Истинският Бог, Йехова, изпратил своя Син Исус на земята да умре и да възстанови онова, което Адам изгубил. (Прочети Йоан 3:16.)

Смъртта на Исус осигурява прошка за греховете ни и открива възможността да живеем вечно. Библията ни помага да си представим какъв ще бъде животът, когато няма да има старост, болести и смърт. (Прочети Исаия 25:8; 33:24; Откровение 21:4, 5.)

Вечерта преди да умре Исус заповядал на последователите си да отбелязват смъртта му чрез скромно честване. Всяка година Възпоменанието на смъртта на Исус Христос ни дава възможност да размишляваме за силната любов на Исус и Йехова към човечеството. (Прочети Лука 22:19, 20; 1 Йоан 4:9, 10.)