Соломон издигнал храма в Йерусалим на един хълм и построил подпорни стени от източната и западната страна на хълма, за да направи площадки около свещената постройка. Ирод искал храм, който да е по–внушителен от Соломоновия, затова се заел да преустрои и да разшири съществуващия храм.

Инженерите на Ирод разширили равните площи на север и на юг, като южната платформа била удължена с 32 м. За тази цел били изградени редица каменни сводове и дебела подпорна стена. На някои места стената се издигала на 50 м височина.

Ирод се постарал да не засегне юдеите и да не пречи на храмовите служби и принасянето на жертвите. Юдейският историк Йосиф Флавий казва, че той дори обучил юдейски свещеници за зидари и дърводелци, така че никой неупълномощен човек да не влиза в светите отделения на храма.

Ирод не доживял завършването на начинанието си. През 30 г. строежът продължавал вече 46 години. (Йоан 2:20) Той бил завършен от правнука на Ирод, Агрипа II, в средата на първи век.

Някои малтийци може да са били повлияни от гръцката религия. Да обърнем внимание какво се случило след корабокрушението на Павел край Малта, описано в книгата Деяния. Когато апостолът сложил наръч съчки върху огъня, който бил запален, за да стопли корабокрушенците, една усойница се увила около ръката му. При това островитяните казали: „Несъмнено този човек е убиец и макар че се спаси от морето, справедливото възмездие не му позволи да живее.“ (Деяния 28:4)

Гръцката дума, преведена като „справедливо възмездие“, е „дѝки“. Тя може да означава и „справедливост“. В гръцката митология обаче имало богиня на справедливостта с името Дике. Смятало се, че тя надзирава човешките дела и съобщава на Зевс неразкритите несправедливости, за да бъдат наказани виновниците. Затова според един източник малтийците може да са си помислили: „Макар Павел да се е спасил от морето, той е белязан и сега е застигнат от богинята Дике ... посредством усойницата.“ Те си променили мнението, когато видели, че Павел е невредим.