Роден съм в Уганда в окръг Гомба. Повечето хора там бяха много бедни. В нашия град нямаше електричество и затова вечер използвахме преносими газени лампи.

Родителите ми, които бяха фермери, се преместили от Руанда в Уганда. Те отглеждаха кафе и банани и от бананите правеха известната алкохолна напитка уараги. Имаха и кокошки, кози, прасета и крави. Заради културата и възпитанието си развих възгледа, че жената трябва винаги да се подчинява на мъжа си и никога да не изразява мнението си.

 Когато бях на 23 години, се преместих в Руанда и ходех по дискотеките с други на моята възраст. Посещавах една от тях толкова често, че управата ми даде карта, с която да влизам безплатно. Харесвах също филми с отявлено насилие. Заради средата и забавленията ми станах пияница и насилник и водех неморален начин на живот.

 През 2000 г. заживях с млада жена на име Сколастик Кабагуира и ни се родиха три деца. Както бях учен от малък, очаквах тя да коленичи пред мене, когато ме поздравява или иска нещо. Освен това смятах, че вещите, които имаме, са лично мои и че мога да се разпореждам с тях, както пожелая. Често излизах вечер и се връщах около три часа сутринта, обикновено пиян. Чуках на вратата и ако Сколастик не отвореше веднага, я биех.

 По това време работех като началник в частна охранителна фирма и изкарвах добри пари. Сколастик се опитваше да ме привлече към нейната Петдесятна църква, защото си мислеше, че така ще се променя. Аз обаче нямах интерес. Вместо това започнах връзка с друга жена. Тъй като бях жесток и ѝ изневерявах, Сколастик взе трите ни деца и се изнесе при родителите си.

 Един по-възрастен наш приятел поговори с мене за начина ми на живот. Той ме посъветва да се върна при Сколастик. Каза ми, че прекрасните ми деца не заслужават да са разделени от баща си. Затова през 2005 г. спрях да пия, напуснах другата жена и със Сколастик се събрахме отново. През 2006 г. се оженихме, но продължавах да я малтретирам.

 През 2008 г. един Свидетел на Йехова на име Жоел ни посети в дома ни и аз го изслушах. Той и още един Свидетел на име Бонавентур ме посещаваха редовно в продължение на няколко месеца и разгорещено обсъждахме Библията. Задавах много въпроси особено за книгата Откровение. Опитвах се да докажа, че Свидетелите грешат. Например питах ги как така твърдят, че „голямото множество“ от Откровение 7:9 ще живее на земята, след като в стиха се казва, че стои „пред престола [на Бога] и пред Агнето“, Исус Христос. Жоел търпеливо отговаряше на въпросите ми. Той ми показа Исаия 66:1, където Бог нарича земята свое „подножие“. Така че голямото множество всъщност стои на земята пред Божия престол. Прочетох и Псалм 37:29, според който праведните ще живеят вечно на земята.

 Накрая се съгласих да изучавам Библията. Бонавентур изучаваше със Сколастик и мене. Постепенно развих желание да се променя. Научих се да се отнасям с уважение към жена ми. Вече не исках тя да коленичи пред мене, когато ме поздравява или иска нещо, и спрях да твърдя, че всичко, което притежаваме като семейство, е лично мое. Също така престанах да гледам филми с насилие. Тези промени бяха трудни и изискваха голям самоконтрол и смирение.

 Няколко години по-рано бях изпратил най-големия ни син, Кристиан, да живее при роднини в Уганда. Но след като прочетох Второзаконие 6:4-7, разбрах, че с жена ми имаме отговорност пред Бога да се грижим за децата си, което включва да ги учим за Бога. Само колко щастливи бяхме всички, когато синът ни се върна у дома!

 Научих, че Йехова е милосърден Бог, и вярвам, че ми е простил за поведението ми в миналото. Радвам се, че Сколастик също започна да изучава Библията. Отдадохме се на Йехова и се покръстихме заедно на 4 декември 2010 г. Сега си имаме доверие и прилагаме библейските принципи в семейството си. Жена ми е много щастлива, защото след работа се прибирам директно вкъщи. Тя също цени, че зачитам достойнството ѝ и я уважавам, че взех лично решение да не употребявам алкохол и че вече не съм жесток човек. През 2015 г. бях назначен като старейшина, за да помагам в грижите за сбора. Три от петте ни деца са покръстени.

 Когато започнах да изучавам Библията със Свидетелите на Йехова, не приемах сляпо нещата, които ми казваха. Впечатлих се, че използваха Библията, за да отговорят на въпросите ми. Със Сколастик разбрахме колко е важно онези, които твърдят, че са служители на истинския Бог, да живеят в хармония със стандартите му, а не да ги разводняват. Благодарен съм най-вече, че Йехова ме привлече към себе си и че сега съм част от духовното му семейство. Съдейки по моя живот, с увереност мога да кажа, че с помощта на Бога всеки искрен човек може да направи нужните промени, за да го радва.