Бил студен и ветровит ден в Албърта, Канада. Боб карал с около 100 км/ч, когато ненадейно задната лява гума на вана му се спукала. В началото той не разбрал какво е станало и решил да продължи да кара още 5 км до дома си.

 В писмо, адресирано до местната Зала на Царството на Свидетелите на Йехова, Боб обяснил какво се случило после. Той писал: „Една кола с петима младежи се изравни с мене. Те свалиха един от прозорците и ми казаха, че съм спукал гума. Отбихме встрани и те предложиха да я сменят. Дори не знаех дали имам резервна гума или крик. Докато седях в инвалидната си количка край магистралата, те влязоха под вана, намериха резервната гума и крика и смениха спуканата. Времето беше мразовито и навяваше сняг. Те бяха облечени с хубави дрехи, но все пак смениха гумата и така успях да продължа по пътя си. Не бих се справил сам.

 Благодарен съм на тези петима млади Свидетели, които ми помогнаха. Те бяха тръгнали по домовете на хората да разпространяват посланието си. Тези младежи определено живеят според това, на което учат другите. Ако не бяха те, щях да съм в доста трудна ситуация. Много им благодаря. Кой би предположил, че тези ангелчета ще се появят на магистралата в онзи ден?“