Установили сме, че много хора, които вече са вярващи, обичат да говорят на библейски теми. Разбира се, уважаваме правото на другите да имат различни възгледи от нашите и не ги принуждаваме да приемат разбиранията ни.

 Когато дискутираме религиозни въпроси, се стремим да прилагаме библейския съвет да проявяваме „мекота“ и „дълбоко уважение“ към другия човек. (1 Петър 3:15) Разбираме, че някои няма да искат да ни слушат. (Матей 10:14) Но не знаем как ще реагират хората, докато не говорим с тях. Освен това сме наясно, че обстоятелствата се променят.

 Например човек може да е твърде зает да говори с нас в даден момент, но друг път да му е приятно да разговаряме. Или може да се сблъска с нови проблеми и житейски ситуации, което да събуди интереса му към посланието на Библията. Затова се стремим да говорим с хората повече от веднъж.